Климатичните политики, които провежда Европейският съюз, съчетани със спирането на проучването и добива на фосилни горива са сред основните причини днес да сме свидетели на рекордните цени на енергоносителите, по-конкретно на природния газ. Това заяви в интервю за БГНЕС анализаторът и дипломат Илиян Василев.

„Синьото гориво“ поставя всеки ден нови и нови рекорди, минавайки отдавна психологическата бариера от 1000 долара за 1000 куб.м.

„Европа се наркотизира. Историята на климатичните политики, на зелените сделки е една наркоза. Трябва да правим разграничение между борбата за чиста околна среда и зелените сделки. При едното пазим околната среда – почви, води – за да я изчистим от замърсяване, а другото е сделка. При сделката става дума за преход от едни технологии за производство на енергия към други“, заяви Илиян Василев.

Анализаторът посочи, че един от големите проблеми е, че Европа е зарязала проучванията и добива на горива на своя територия. В същото време се построиха много хъбове, но поради липсата на собствен добив те нямат котва и не са ликвидни. Европа няма собствен газ, нейният добив е около 15%.

„Заради пренебрежителното отношение към фосилните горива в продължение на 10 години бяха остракирани големите петролни и газови компании, които изтеглиха инвестициите си. От 2014 г. те са спаднали наполовина. Това е съчетано с политика на увеличаване на цените на емисиите. Ако в началото Европейската комисия е предвиждала, че цената на тон емисии ще бъде 50 евро през 2030 г., тази цена вече е надхвърлена – в момента 1 тон се търгува за 62 евро, а сме 2021 г.“, заяви Василев.

Той отбеляза, че и цената на електроенергията няма котва. Соларните панели са добри, когато с тях произвеждащ сам електричество за дома си, но не и когато правиш голямо производство.

„Ако правиш голямо соларно производство, колкото повече то се увеличава, толкова повече трябва да държиш в резерв балансираща генерация. Причината е, че соларният панел работи 1500-1700 часа годишно, а часовете в една година са 7000 и през по-голямата част от тях вие имате нужда от електроенергия. Когато соларният панел произвежда електроенергия, тя е суперевтина. В момента когато спре да произвежда, вие включвате едни мощности, които трябва да стоят на празен ход, но те струват пари“, заяви експертът.

Основните балансиращи мощности в България са въглищните централи. Другите са ВЕЦ и газови централи, като последните тепърва има проекти. Бедата, според Василев е, че не може да контролираме цената на газа и при висока цена, каквато е в момента те не са рентабилни. ВЕЦ-овете също са зависими от наличието на вода, което също ги прави рискови. Така остават само въглищните централи.

Илиян Василев смята, че сделката, при която ние ще получим около 1-1,5 милиарда евро за затварянето на въглищните централи по Плана за възстановяване и развитие, не е изгодна за България.

„Срещу 1,5 милиарда, които ще получим, българската икономика ще загуби 3 милиарда евро минимум. Сами можете да сметнете, колко изгодна е тази сделка“, каза той. Ако това се реализира печелившите ще бъдат една много малка групичка, а губещите – всички ние, които ще платим голямата сметка.

Според него няма политик в България, който може да се ангажира със затварянето на въглищните централи през 2035 г. „Ако спре 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, тогава 60% от произвеждания ток идва от въглищните централи... Още повече, че сценариите, които ЕК предвиждаше за цената на емисиите, не се случиха, а искат от нас да затворим ТЕЦ-овете си“, заяви Василев и добави: „Не можем да ги затворим, защото нищо от това, което формира веригата на стойността на електроенергията, с изключения на въглищата, не е предсказуемо и под наш контрол. Нито водата, нито природния газ, нито батериите за съхраняване на енергия и т.н.“

В този случай остава да следваме препоръката на ЕК: всеки да се оправя на национално равнище.

Василев предлага три стъпки за осъвременяване на енергийната ни система.

Първата е свързана със спирането на кървенето. Тук може да ни помогне ЕК с въвеждането на мораториум върху емисиите. Тя разполага с такъв механизъм.

„ЕК не е просто наблюдател на процеса, а е активен играч, защото на пазара изтегли 1,5 милиарда сертификата за емисии на стойност 100-150 милиарда евро. Да се намеси на пазара и цената на емисиите да не се вдига. Също така трябва да забрани финансовите спекуланти до тези пазари, като ги остави само на заинтересованите страни“, каза анализаторът.

Втората стъпка е свързана с подпомагането на потребителите, за да няма замръзнали хора тази зима.

Третата са структурните промени, които трябва да направят енергетиката ни конкурентна. Илиян Василев предлага „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ да бъдат приватизирани, за да се спре загубата на капитализация. Ако това не се случи, той не изключва те да последват съдбата на БГА Балкан.

„Правим с тези компании социална политика, декапитализираме ги и след това се чудим защо струват 1 лев. Струват 1 лев, защото балансът им е такъв“, заяви Василев.

Той даде пример с „Булгартрансгаз“, която заради „Турски поток“ се натовари с дълг от 3 милиарда.

„Ако това беше нормална компания, акционерите никога нямаше да гласуват за такъв проект като „Турски поток“. Преди да започне изграждането на „Турски поток“ компанията има дълг под 10 милиона лева, активите й са 2 милиарда лева, има сигурно договори, приходите й са 350-400 милиона. След „Турски поток“ цифрите са дълг от 3 милиарда, активи от 5 милиарда, съотношенията е 67%, което е критично. Приходната част не е нараснала съразмерно на дълга. Не вярвам, че някакво чудодейно правителство или мениджър може да оправи тази компания“, каза експертът.

Изходът е преструктуриране, приватизация, където е необходимо, либерализация, диверсификация, пазар. „Ако не решим това уравнение, цялата ни индустрия, която разчита на природен газ ще закъса много яко. А цената на газа е обвързан с цената на електрическата енергия и тогава се затваря един порочен кръг на взаимно усилващи се дефицити, което ще доведе до много лоша ситуация“, прогнозира Илиян Василев. /БГНЕС