Конституционно прогласената неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване и заповедите за обявяване на зони от "Натура 2000", които въвеждат забраняват определени действия на собствениците на имоти не нарушават Конституцията. Това реши днес Конституционният съд по дело, заведено от Върховния административния съд (ВАС) по жалба на собственици на земи в защитена зона "Комплекс Калиакра".

Делото бе заведено преди година от тричленен състав на ВАС по повод жалба на собственици на земи в защитените от "Натура 2000" степи край нос Калиакра. Въпросът, решен днес от Конституционният съд, беше дали собствениците могат да обжалват на заповедите, с които се определят териториите и забраните за имотите в "Натура 2000". Според чл. 12, ал.7 на Закона за биоразнообразието тези заповеди не подлежат на обжалване, което според собствениците нарушава конституционните им права. Днес окончателно Конституционният съд реши, че ограничението на правото на собственост с цел опазване на природата не противоречи на основния закон и е част от дългогодишна както европейска, така и национална практика, базирана на по-висши ценности.

Решението на Конституционния съд напомня, че "самата Конституция предвижда приоритетна закрила, свързана и с ограничаването на собствеността, за установени в нея висши ценности като например опазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), съхраняване на обработваемата земя за земеделски цели (чл. 21), опазване на националното историческо и културно наследство (чл.23). По естеството си забраните или ограниченията на дейности, противоречащи на целите за опазване на "съответната" защитена зона, са законово закрепен инструмент за провеждане на тези конституционни повели".

Конституционният съд уточнява също, че решението за конституционност на ограничаването на собствеността при по-висши ценности е част от дълга европейска практика, поставящи защитата на природата като по-висш принцип. "Конституционният законодател обвързва правото на здравословна и благоприятна околна среда, което имплицитно съдържа осигуряване на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете (включително и възстановяване), със задължение за гражданите да опазват околната среда, което е ангажимент и към обществото (чл.55, предл. второ от Основния закон). По този начин публичният интерес от опазването на биоразнообразието е изведен от конституционния законодател на преден план и е в пълно съответствие с целите на политиката на ЕС в областта на околната среда," уточнява решението на КС от днес.

Напомня се също така, че Конституционният съд има дългогодишна последователна позиция в същия смисъл. Решението от днес цитира Решение № 10/2017 г., Решение №3/2019, Решение № 11/2021 г., с които се утвърждава, че "поначало ограничаването на едно основно право е допустимо, но само когато това се налага, за да бъдат охранени висши конституционни ценности."

Няма противоречие и между европейската съдебна практика и българския основен закон. Според днешното произнасяне на Конституционния съд "тя е възприета от националния законодател в ЗБР и е в пълно съответствие с конституционния императив на чл.15 от Основния закон - "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната." Конституционният съд напомня също, че в своята практика приема, че този "императив" се отнася до "всички дейности и до всички форми на собственост", което е произнесено с Решение № 12/2013 г.

Решението цитира становища на заинтересованите страни. Сред тях има и асоциации на собственици на земи, подкрепящи евентуално оспорване на защитените зони с цел отпадане на ограничения за действията на притежатели на имоти. От друга страна в подкрепа на необжалваемостта на установените въз основа на дълги процедури защитени зони от "Натура 2000" са се изказали институти от научната общност, министерството на околната среда и природозащитни организации.

Дневник