Седнала сама в малкия си апартамент в България, Мохадезе Мирзаи съзерцава бъдещето. Преди три месеца тя изостави семейството си и мечтаната си работа в Афганистан. На 23 години Мирзаи беше първата жена пилот на търговска авиокомпания в страната.

"Днес не знам къде да отида, но не се отказвам. Започнах да кандидатствам за пилотска работа навсякъде, защото знам, че трябва да се върна към летенето", казва тя по телефона от столицата София в интервю за The Guardian.

Когато се появи новината, че талибаните са превзели Кабул, Мирзаи вече била на летището в униформата си, подготвяйки се за вечерния си полет за Истанбул. Тя била напуснала дома си рано тази сутрин, махайки за сбогом на майка си и двете си сестри.

Полетът така и не излетял. Докато хиляди афганистанци щурмуваха международното летище в града, отчаяни да напуснат страната, Мирзаи е отклонена към полет до украинската столица Киев – този път като пътник.

"Беше тъмно, когато излетяхме, това е всичко, което помня", казва тя. "Изпитах купища емоции, защото всичко се случи толкова бързо. Не можех да повярвам, че Кабул падна. Когато напуснах къщата си сутринта и се сбогувах със семейството си, не можех да си представя, че до вечерта ще напусна дома за постоянно."

"Видях как страната ми се разпада", спомня си тя.

Само месец по-рано името на Мирзаи попада в заглавията на вестниците като един от пилотите на Kam Air Boeing 737 – първият полет в страната с изцяло женски екипаж.

"Това беше огромно постижение за Афганистан и за доминираната от мъже авиационна индустрия като цяло", казва Мирзаи. Тогава тя вярвала, че промяната в консервативното общество на страната е възможна и че тя и авиокомпанията ще бъдат част от нея.

Но когато талибаните създадоха изцяло мъжко правителство, като видяла стотици жени, отстранени от работните им места, Мирзаи казва, че е била лишена от надеждите си за бъдещето.

"Афганистанските жени се справиха невероятно през последните десетилетия. Използвали сме всички предоставени ни възможности. Борихме се за правата си и постигнахме големи върхове. Надявах се, че се е отворил прозорец. Към мен се обърнаха много млади жени, които също мечтаеха да станат пилоти", казва Мирзаи.

"С превземането на талибаните всичко изчезна. Те са същата варварска група, която са били в миналото и искат да заглушат жените. Ако се откажа от страстта си, те са постигнали целта си.”

Мирзаи посещава афганистанско-турското училище Маариф в Кабул, но завършва последната си година в Порт Колборн в Канада, където за първи път обмисля кариера в авиацията. Тя остава в Канада още една година след обучението си, работейки като касиер и бариста, за да събере парите за уроци по летене.

"Инструкторът ми по летене ми каза: "Имаш контрол, така че управлявай самолета", преди да излетя с първия ми полет. Бях нервна, но се чувствах и свободна. Реших, че ако мога да кача самолет в небето, мога да направя всичко", казва тя.

Обратно в Афганистан Мирзаи разговаря с авиокомпаниите, за да види дали може да продължи обучението си, но всички първоначално отговарят с "не". "Продължих да ги дразня", смее се тя.

"Kam Air, един от превозвачите на Афганистан, реши да ми даде шанс – и аз го взех много сериозно", споделя Мирзаи. Така тя става първата жена пилот на търговска авиокомпания в Афганистан през септември миналата година, летяща до Турция, Саудитска Арабия и Индия.

Мирзаи успява да стигне до България с вече съществуваща виза. Съвсем наскоро обаче визата изтича и тя е посъветвана да поиска убежище.

Майка й и сестрите й също били евакуирани от Афганистан, летейки за Албания в същия ден, когато експлозии разкъсаха тълпите пред летището в Кабул, убивайки почти 200 души и ранявайки стотици други.

Повечето от приятелите й сега са пръснати по целия свят.

"Когато учех, майка ми винаги ми казваше да се върна в Афганистан и да работя за страната си. Споделих нейното убеждение. Но днес, въпреки че искам да се върна, не мога. В Афганистан вече няма място за жени като мен. Загубих работата си, дома си, екипажа си – всичко.”

Но добавя "Надявам се друга авиокомпания да ми даде шанс да продължа кариерата си. Отнеха ми много, но ще се боря за страстта си. Това е, което ме прави, аз.”

Днес.бг