Ситуацията със свободата и плурализма на медиите в България остава тревожна, пише в заключителния си доклад от посещението през септември парламентарната делегация от Мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент.

Докладът, който ще бъде обсъждан по-късно в четвъртък в Брюксел, препоръчва наблюдението за върховенството на правото в България да продължи. Повече за заключенията за съдебната система и основните права четете по-късно днес в "Дневник".

Властите трябва да засилят усилията си за подобряване на работната среда и безопасността на журналистите и да пазят тяхната независимост, се казва в заключенията от визитата в София.

Членовете на Европейския парламент са се срещнали с министъра на културата Велислав Минеков, генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, главния редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков и с журналистите Генка Шекерова от "Свободна Европа" и Николай Стоянов от в. "Капитал", за да съберат впечатления за медийната среда в България и проблемите на журналистите.

Впечатленията, които са получили от събеседниците си, показват че "високата степен на медийна концентрация и липсата на прозрачност при разпределянето на средствата от ЕС и публичното финансиране, трябва да заемат високо място в политическия дневен ред" и да бъдат подложени на наблюдение и на прилагане.

Гласът на журналистите

Най-много място в доклада евродепутатите отделят на разговора си с Генка Шекерова и Николай Стоянов, които им разказват, че:

    през последните години в България са се оформили проправителствени медии, сред които БНТ, както и че част от медиите са контролирани от олигарси
    все по-трудно е да се правят журналистически разследвания
    тенденцията за насилие на журналисти чрез език на омразата и клеветнически кампании се усилва
    разпределението на европейските фондове се използва като средство за оказване на натиск или контрол върху медиите
    не се използват критерии за финансирането и няма проследяемост къде отиват парите от ЕС
    няма професионални организации, които да защитават интересите на журналистите
    медийният сектор е твърде разделен.

Двамата журналисти смятат още, че отразяването на пандемията от коронавируса не е твърде професионално, особено по телевизиите, и че отсъствието на правителството е довело до засилване на фалшиви новини и дезинформационни кампании.

Гласът на властта

Евродепутатите са обсъждали въпроса с финансирането основно с министъра на културата, който според доклада е поставил под въпрос финансирането на български медии с европейски средства, които и според него се разпределят при липса на прозрачност и сред проправителствените медии. Това води до пълно затъмнение за събития, които не са свързвани с правителството, обяснява още той.

Минеков посочва, че националното радио и телевизия имат различна степен на свобода, което е довело до увеличаване на бюджетните средства за БНТ, но не и за БНР.

    Обществените медии са част от дезинформацията за COVID-19 и особено за ваксинацията.

Велислав Минеков, министър на културата пред групата LIBE

Министърът не пропуска да посочи и отношението на Съвета за електронни медии, който глоби БНТ, а не директора ѝ, за показване на неприличен жест от екрана и е подминал проблемите с автобиорафията на Кошлуков при назначаването му.

В разговора с евродепутатите Минеков е заявил, че има нужда от промяна с парламентарната квота на СЕМ, "за да престане съветът да се възприема като политическо тяло". Но е обяснил, че служебното правителство не може да предложи такива промени заради липсата на парламент. Според него законодателни промени са необходими и за получателите на европейско финансиране. Евродепутатите са поискали от министъра на културата да им даде примери за непрозрачно разпределение на пари от еврофондове към медии, за да ги предадат за разследване от Европейската комисия.

Главните редактори

За разлика от министъра на културата главният редактор на "Труд" Петьо Блъсков е цитиран в доклада да казва, че правителството не оказва достатъчна подкрепа на медиите, особено през пандемията. Той обяснявал на евродепутатите, че комунистическото наследство трябва да се има предвид, когато се говори за състоянието на медиите в България, както и че усилията за запазване на върховенството на правото продължават, но че то още не е постигнато.

Генералният директор на БНТ, с когото делегацията също се е срещнала, е изразил загриженост от атаките срещу журналисти, включително от политици, което според него може да се уреди чрез силни професионални организации, които да бранят правата на журналистите и редакционната независимост.

Кошлуков казал, че българските медии в голяма степен са зависими от икономически и политически интереси и специално в България - от олигарсите. Той изразил резерви към класацията на "Репортери без граници", която поставя България на последно място в ЕС по свобода на медиите, подреждайки я на 112-о място в света. Кошлуков посочил, че по негова оценка Би Ти Ви се ползва от най-голямо доверие. Ниският рейтинг на наицоналната телевизия Кошлуков обяснява с онлайн платформите, където частните национални телевизии имат предимство.

Дневник