"Свободата на словото не предполага привилегии за определени медии, които да се ползват с преференциално третиране.

За съжаление, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали подобно привилегировано отношение, а когато то бъде прекратено, обикновено се прави опит това да се представи като репресия и да се представи като заплаха за свободата на словото".

Това се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ), посветена на казуса с в. "Труд". Както е известно, редакцията на вестника бе принудена да напусне сградата, в която се помещаваше. Причината - тя е собственост на Министерство на културата, а то претендира за неплатени наеми и режийни разходи за над 235 000 лева.

Историята е на поне половин година, но вчера напрежението ескалира с влизането на МВР за запечатване на сградата, което пък ГЕРБ повдигна като тема публично по време на консултациите, посочвайки, че това е репресия срещу свободното слово.

Ето и пълната позиция на АЕЖ:

"Асоциацията на европейските журналисти – България следи конфликта между Министерство на културата и издателите на в. "Труд". В понеделник АЕЖ поиска от служебния министър на културата Велислав Минеков относимата информация по случая – кога е сключен договорът, какви са претенциите на Министерството на културата, какви са извършените плащания от наемателя, какви са неговите изискуеми задължения, какъв е предметът на висящия съдебен спор пред Софийски градски съд, кога е изпратена покана за освобождаване на помещенията `и т.н.

Установихме, че Административен съд – София град на два пъти отхвърля искане на наемателя на помещенията фирма „Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното изпълнение на заповедта на областния управител на София за освобождаване на помещенията. След първото определение следва ново искане за същото с мотива, че управителят на фирмата се е самокарантинирал заради симптоми на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, тъй като на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото обстоятелство документи.

Конфликтът между наемодателя, в лицето на държавата, и наемателя, в лицето на свързана с издателя на „Труд” фирма, продължава вече шести месец.

Важно е да се отбележи, че свободата на словото не предполага привилегии за определени медии, които да се ползват с преференциално третиране, от достъп до пресконференции, интервюта, до ползване на държавни имоти срещу символичен наем, реклами, фондове и.т.н.

За съжаление, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали подобно привилегировано отношение, а когато то бъде прекратено, обикновено се прави опит това да се представи като репресия и да се представи като заплаха за свободата на словото. Само че, ако дадена медия е получавала по-благоприятни условия от държавата или от дадена община, това е точно обратното на мечтаната ненамеса на държавата в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това  е условие за справедливо третиране на медийния сектор. Както другите медии си плащат наемите и консумативите, това трябва да важи за всички. 

В същото време всяко действие на властта, което засяга  медии, трябва да е добре преценено, да е съразмерно и да не дава основания за  съмнение, че се атакува свободата на словото. 

И... СЕМ

С позиция излезе и Съветът за електронни медии (СЕМ) - но далеч по-кратка. Ето я:

    "Съветът за електронни медии следи с внимание случая със запечатването на редакцията на българския ежедневник вестник "Труд". Запечатване, което се извършва в присъствието на полицията.

    Съветът намира, че при уреждането на договорните отношения между изпълнителна власт и медия следва да се спазва баланс, така че да не се поставят под заплаха свободата на словото и журналистическият труд".

Клуб Z