Българската православната църква днес почита св. Анна и деня, в който тя зачева Богородица.

Св. Анна (от староеврейската дума Hannah - благодат) е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците. Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, че той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария". След девет месеца - на 8 септември, се родила бъдещата майка на Исус. Родителите й обещали да я предадат в служба на Бога и на 3-годишна възраст Мария била отведена в Йерусалимския храм.

Светлина и ново начало

В народната традиция майката на Богородица е тачена като символ на женското начало. Празникът й е свързван също с поврата в природата и новото начало.

Според фолклора в нощта срещу Анино зачатие най-силно "хващат" заклинанията, прокобите и магиите (по стар стил денят се е отбелязвал на 22 декември, когато е зимното слънцестоене и най-дългата нощ в годината). Смята се, че тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различни забрани - жените не трябва да работят нищо, а мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Празникът е известен като Зимна св. Анна. Църквата почита паметта й също в деня на нейното успение - 25 юли (Лятна св. Анна).
Имен ден днес имат Анна, Ана, Анка, Анко, Ани.

Дневник