Европейската комисия смята, че оценката на българския план за възстановяване и устойчивост напредва добре. Това заяви вицепрезидентът й Валдис Домбровскис пред Европейския парламент в първия дебат за възстановяването след влизането в сила на правилата за възстановяване.

Миналата седмица еврокомисията съобщи, че при внасянето на българския план на 15 октомври правителството на Стефан Янев е поискало едномесечно удължаване на времето за оценка на комисията от два месеца, след което е договорено допълнително продължаване на преговорите по коригиране на предложението на София с още месец. Това означава, че зелена светлина от Брюксел може да се очаква около средата на февруари, като най-рано месец по-късно той може да бъде одобрен от съвета. Едва след това България ще може да поиска финансиране за възстановяване на икономиката си.

Еврокомисията вече е готова със забележките по плана, предложен от правителството, който е сверен с 11 задължителни критерия, на които то трябва да отговаря. Заради искането за разтягане на оценката България практически се е отказала от авансово плащане по плана от 13% от общата сума от 6.6 млрд. евро, които биха могли да бъдат отпуснати само до края на годината.

Къде е Европа с плановете за възстановяване?

Домбровскис каза, че 22 национални плана са одобрени и утвърдени, 18 са авансирани, а Испания вече има разрешение за получаване на първо плащане от 10 млрд. евро. Еврокомисията продължава оценката на предложенията на четири държави - България, Полша, Унгария и Швеция. Вицепремиерът посочи, че шведският план очаква реакция от новото правителство в Стокхолм, унгарският- засилване на ангажимента за реформи, полският - промяна на дисциплинарния режим за съдиите. Домбровскис не даде подробности около преговорите по българския план.

Европейската комисия е набрала заеми, за да финансира възстановяването за 70 млрд. евро, като е раздала като аванси 54.2 млрд. от тях. Преди Коледа Естония и Малта ще получат своите авансови плащания, а следващи преводи ще има след Нова година.

Домбровскис посочи, че Нидерландия остава единствената държава, която не е внесла план за възстановяване заради липсата на правителство, като не се очаква това да изпрати проектоплана си преди пролетта.

За какво предупреждават евродепутатите?

"Държавите могат да харчат парите, където е необходимо за тях, но едно нещо не може да подлежи на преговори, това са ценностите и върховенството на правото. Щом парите текат, европейските ценности трябва да бъдат съблюдавани", заяви от името на ЕНП румънският евродепутат Зигфрид Мурешан.

Коментирайки плана от името на групата на Зелените, Дамиан Боселагер изрази надежда, че новите правителства в Германия и България ще пренасочат повече пари от плановете към изграждане на енергийни мощности на водород.

Най-разгорещени бяха дискусиите за плановете за Унгария и Полша, които, въпреки че бяха внесени още през пролетта, се задържат още от еврокомисията като неотговарящи на критериите.

Унгарският евродепутат от управляващата в страната партия "Фидес" Тамаш Дойч обвини комисията в лъжа, казвайки, че съдържанието на плана е окончателно съгласувано и дори Урсула фон дер Лайен е искала да го връчи в Будапеща "преди истерията за нашия закон за защита на децата", заради която той е спрян. Става въпрос за закон, ограничаващ сексуалното образование за подрастващите. Това беше отречено от зеления евродепутат от Германия Даниел Фройнд, който заяви, че "парите са задържани, защото Орбан е корумпиран".

"Парите трябва да отидат у хората и у бизнеса, а не Орбан да си купи още един замък", заяви Фройнд.

Полският евродепутат от управляващата "Право и справедливост" Богдан Ронка заяви от името на европейските консерватори, че плановете се използват като политически инструмент. Той каза, че Полша и Унгария не се третират еднакво с останалите, и даде пример с България, Малта и Испания, за които било известно, че има корупция.

"Спирането на парите за Полша е заради опасения, че те могат да се окажат в ръцете на олигарси и приближени на правителството", каза полският евродепутат и бивш еврокомисар за бюджета Януш Левандовски.

От 17-те български евродепутати в дебата се включи само Андрей Новаков от ГЕРБ. Той обаче не говори за българския план, а поиска от еврокомисията помощ за правителствата да напреднат с договарянето на условията за финансиране от кохезионните фондове за 2022 - 2027 г. Новаков каза, че първоначално е било обещано кохезионните фондове и Планът за възстановяване да вървят успоредно, но досега е одобрено еврофинансирането само на една държава срещу 22 плана. Според българския евродепутат европейските правителства се нуждаят от помощ от Брюксел, за да могат да движат едновременно проектите по досегашните европрограми, следващите и тези от плана за възстановяване.

ЕС прие в края на 2020 г. план за възстановяване от близо 800 млрд. евро за възстановяване от пандемията. Държавите получиха възможност да ползват полагаемите им се средства безвъзмездно или чрез евтини заеми за реализацията на проекти и реформи до 2026 г. България реши засега да се възползва само от безвъзмездните средства, които й се полагат, за изпълнението на 57 проекта и 46 реформи в четири области, свързани основно с енергетиката, икономиката, транспорта и образованието.

Дневник