Българският президент Румен Радев отправи официален призив към Северна Македония да включи българите в конституцията си и те да имат гаранции в основния македонски закон и в "институционалната архитектура" на страната, преди да се "отвори вратата" към преговори.

Радев заяви това в интервю за брюкселското издание EurActiv, излъчено в първия ден на Европейския съвет (където той пристигна преди премиера Кирил Петков, очакван утре). Попитан дали думите му означават, че Северна Македония трябва да "промени конституцията си", той отговаря "това е въпрос на принципи, не е въпрос на преговори", а при повтаряне на въпроса: "Дадохте отговора."

По думите му България е чула много уверения без резултати за отношенията между Скопие и София и има нужда от правни гаранции и "устойчиви резултати". "А какво (по-добро) от промяна в конституцията?"

На възражението, че процесът отнема време, Радев отговаря, че процесът не е свързан с време, а е "ориентиран към резултати". Президентът за втори път поставя с думите си под въпрос публикуваните тази седмица коментари на Петков, според които той иска новият формат на диалог със Скопие да продължи 6 месеца.
С думите си Радев изтъква правата на българите и предпочитаното решение за вписване в конституцията на Северна Македония като основно условие сред изискванията в т. нар. план 5+1 за решаване на спора. Това е и единствената точка, за която Скопие - по собстено признание - още не може да намери решение.

За промяна в македонската конституция биха били нужди две трети мнозинство в парламента в Скопие. За поставянето на българите като група наравно с албанците, сърбите, бошняците, турците, ромите - каквото на практика означава искането на Радев - обаче опозицията поставя условие: "реципрочно" признаване на македонско малцинство.

Същевременно предложението се приема със смесени чувства както сред някои македонски българи, така и сред експерти.

Малко по-рано Радев обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност заради Северна Македония.

Българите, конституцията и принципите на ЕС

Най-сериозното притеснение на България е, че Северна Македония не пазва основни принципи на ЕС като уважение към човешките права и недискриминация, каза Радев. Той обърна внимание след това и на "дискриминационното отношение към македонските българи", като секунди по-късно заговори за македонските граждани с български паспорти (120 хил. по думите му, според някои оценки 130 хил.).
Общоприетото схващане, наложило се в последното десетилетие и половина, е, че голяма част от притежателите на български паспорти ги използват за врата към ЕС и че далеч не всички имат българско самосъзнание.
"Те не са просто граждани на България, те са граждани на ЕС и това означава мвого, ако говорим за човешки права." Македонските българи трябва да получат "равно отношение" с всички други части от народи, споменати в конституцията. "Македонските българи трябва да получат същите конституционни гаранции, трябва да намерят гаранции в институционалната архитектура на тази страна, преди ние да отворим вратата. Въпрос на принципи е, не на прегоори."

"Северна Македония е привилегирована"

Помолен да коментира факта, че много хора в Брюксел не разбират българската позиция и да обясни каква е тя, Радев обяснява, за да се разберат проблемите, те трябва да се поставят в по-широк европейски контекст. Обяснява, че някои от проблемите в спора са свързани с разпадането на Югославия, но не само.

По думите на Радев България уважава всяка интересите на всяка държава. София е преминала през болезнен процес по пътя към влизането си в ЕС, но "никоя държава не бива да се чувства привилегирована" по този въпрос.

"Можете ли да си спомните процеса на присъединяване на други държави преди това? Чувствате ли разликата, защото ние я чувстваме," пита Радев на свой ред, когато чува въпроса дали е имал предвид, че сегашното отношение към Северна Македония я оставя в привилегирована позиция. Президентът нарече България "двигател" за европейската перспектива на Западните Балкани, без да нализа в подробности.

Направи уточнение за "специалната връзка" между българи и македонци и "общата история и култура", свързваща народите от двете страни на границата, които обаче са разделени от историческите превратности.

За чужда публика се повтарят добре известните аргументи: България първа е признала Северна Македония, помагала ѝ е, подкрепила е членството ѝ в НАТО. Въпреки тези факти обаче "някои от нашите партньори не разбират защо продължаваме да задържаме своето "да"." Процесът обаче "зависи изцяло" от държавата кандидат, а цел на България е и да се опазят ценностите на ЕС - човешки права и недискриминация.

Културата, историята, езикът са "стълбът" на националната идентичност на всяка държава в ЕС и на целостта на обществата и е от "общ интерес" на всички да бъдат уважавани.

Това се отчита и в подхода към Скопие, което "не прилага" Договора за добросъседство, подписан през 2017 г.; днес е дори още по-лошо, отколкото при налагането на ветото.

Не сме в процес на предоговаряне на този документ, но България и Северна Македония обсъждат как да се прилага по-добре, каза Радев, след като обясни къде вижда проблема с договора:

    "Преди четири години се смяташе, че този договор ще решава проблеми, както беше Преспанското споразумение в случая с Гърция. Но днес виждаме спънки в почти всички условия в договора. Четири години по-късно говорът на омразата към България се интензифицира и не виждаме политическа воля да се премахнат обидни текстове в учебниците и медиите. Не виждаме воля да се спрат фалшификацията на българското историческо и културно наследство в тази част на Европа."

Румен Радев, президент на България

Дневник