В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя. В този ден се чества и паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

На неговите грижи са били поверени Дева Мария и родения от нея по тайнствен начин Богомладенец. Затова се приема и за Ден на бащата.

Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда. По решение на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство" (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите бащи. В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати. Православната църква го чества на 26 декември.

Дир.бг