Министерството на финансите обяви, базирано на предварителните данни и оценки, че очаква бюджетът да завърши годината с дефицит 4 млрд. лв. (3% от прогнозния БВП) при максимален размер на дефицита, заложен в актуализацията, 4.6 млрд. лв.

Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г., приходите по консолидираната фискална програма отчитат номинален ръст около 7.9 млрд. лв. (17.8 на сто), посочва Министерството на финансите. В консолидираната фискална програма наред с републиканския бюджет влизат още бюджетът на съдебната власт, бюджетите на общините, на социалното осигуряване, здравната каса, университетите, БАН, БНР, БНТ, европейските средства.

Преизпълнението на актуализираните годишни разчети при повечето от основните данъци и осигурителни вноски бе причина правителството да предложи, а Народното събрание да одобри със свое решение допълнителни ресурси от 1.2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи по държавния бюджет за обезпечаване на приоритетни мерки за подкрепа на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и природния газ, посочва още ведомството.

То отчита, че по този начин са допълнени вече одобрените мерки с актуализацията на бюджета от септември, които обезпечиха ресурс за мерки за борба с пандемията чрез подкрепа на бизнеса и продължаване подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината.

С актуализацията на бюджета бяха одобрени и промени в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха трайна норма, чрез която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от НОИ при промяна на процента за всяка година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формула от 1.2 на 1.35, считано от 25 декември 2021 г. От тази дата бе увеличен и минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева., което представлява увеличение с над 23 на сто.

Приходите в бюджета към края на декември се очаква да бъдат 52.2 млрд. лв. при планирани 50.6 млрд. лв., което е изпълнение 103.2% спрямо актуализирания годишен разчет. Съпоставени с 2020 г., приходите по консолидираната програма нарастват със 7.9 млрд. лв., като ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Спрямо актуализираните разчети от септември 2021 г. преизпълнението е над 1.6 млрд. лева, отбелязва ведомството.

В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5 млрд. лв.).


Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. и вноската в бюджета на ЕС) за 2021 г. са 56.2 млрд. лв., което е 101.8% спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението над разчета се дължи основно на одобрените допълнителни разходи от 1.2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи.

Отчита се значителен ръст на разходите спрямо предходната година, който е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в закона за бюджета, отбелязва финансовото министерство.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1.7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (от 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите 6 месеца на 2022 г. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.

На база на предварителни оценки на Министерството на финансите поради посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. 3.1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Значителен номинален ръст от над 2.4 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

Министерството отчита, че към края на месеца помощта за бизнеса заради високите цени на тока е за общо над 1.3 млрд. лв.

Вноската в бюджета на ЕС е 1.7 млрд. лв.

Дневник