Правителството подготвя нов план за справяне с вълната от Омикрон варианта на коронавируса, която се очаква да засегне България в пълна сила във втората половина на януари.

Ограничителни мерки срещу COVID-19 ще се налагат не на национално ниво, а по области, като решенията за въвеждането им ще се взимат на базата на комплекс от следени от властите индикатори, най-важните от които са интензивните легла в болниците, броят засегнати медици и натискът над Спешната помощ. Учениците ще напуснат класните стаи само в случай, че се достигнат критични нива на запълване на болниците, поставящи в риск възможността за спасяване на болните.

Това се разбра от изявления на премиера Кирил Петков и представители на здравните власти днес. Петков уточни, че днес документът е минал първото си обсъждане на редовното заседание на Министерския съвет и предстои отделните ведомства да дадат бележките си по него. По информация на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев се очаква до края на седмицата планът да бъде приет и да започне да действа.

Кабинетът вече назначи нови консултативни органи, които да обсъждат мерките. До момента обаче министрите отказваха да коментират с какви действия изпълнителната власт обмисля ще управлява задаващата се пета вълна на зараза. Единствената индикация, че се подготвят промени, беше изявлението на министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова миналата седмица, че планът на служебното правителство от лятото с мерки според заболеваемостта "не е адекватен". Депутатите от управляващата коалиция пък препращаха към правителството с аргумента, че всички мерки са в неговите правомощия.

Не заболеваемостта, а интензивните легла

От изявления на здравния инспектор и на шефа на столичната Регионална здравна инспекция (РЗИ) Данчо Пенчев днес се разбра, че властите ще следят множество индикатори, но от особена тежест ще са три:

  •     Натовареността на интензивните легла
  •     Броят медици, които са болни или не могат да работят заради карантина
  •     Натовареността на Центъра за спешна медицинска помощ - повикванията и броят хоспитализации, до които тези повиквания да довели.

    "За разлика от досега, не гледаме само заболеваемостта, въпреки че тя е много важен индикатор, а тежестта - колко са заетите легла, най-вече в интензивните сектори", Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор

Интензивните легла са най-крехката част на здравната система по време на вълна, защото не могат да се увеличават бързо, обясни подходът Кирил Петков в интервю за "Нова телевизия" днес. По думите му властта ще управлява вълната на базата на този индикатор, защото "недостигът на легла поставя под риск живота на хората". Това ще бъде и критерият, за да се стига до затваряне на икономика и на училищата, подчерта Петков, който от предизборната кампания до момента неизменно повтаря, че затварянето трябва да е последното решение при нова вълна на коронавируса.

Мерките: по области и на четири нива

По думите на премиера властите правят разчети за четири стъпки на различни по тежест мерки по области при запълването на между 50% и 80% от болничните легла за интензивна грижа. До затваряне на публичните места ще се стига, когато са заети 80 на сто от леглата. "Става дума не за съществуващите в момента интензивни легла, а за максималния брой, които могат да бъдат открити по разчети на държавата", уточни Ангел Кунчев.

В пика предишните вълни болниците бяха задължени да отделят 10 на сто от леглата си за лечение на COVID-19, като тези за интензивна грижа бяха малко над 1100. До момента максималният брой заети интензивни легла е бил 813. Той беше достигнат на 9 април миналата година. Към днешна дата броят на заетите легла е 580.

Математически модел за ранно предупреждение

Във вторник здравният министър Асена Сербезова заяви, че на базата на натрупаните досега данни от Единната информационна система ще се прави на математическо моделиране и опит за прогнозиране за това как ще протече новата вълна на COVID-19. По-късно Ангел Кунчев уточни, че са привлечени математици от Българската академия на науките, които да направят формула, включваща повече показатели, на базата на която да се правят прогнози за развитието на вълната.

Пред БНР Кирил Петков посочи, че се надява този модел да дава прогнози за няколко дни напред. Така хората и бизнесите в областите, където предстои да бъдат наложени мерки, независимо от тежестта им, ще имат време да се подготвят, каза той.

Онлайн обучение в краен случай, за малките - ваканция

Във всичките си изявления днес премиерът Кирил Петков подчерта, че приоритет на управлението по време на новата коронавирусна вълна ще бъдат учениците и тяхното присъствено обучение в клас. "Приоритетът е те да ходят на училище до момента, в който това започне да застрашава капацитета на здравната система", обясни Петков и увери, че кабинетът има "много логичен и практичен подход" как да действа, но без да даде подробности.
От интервюто му за БНР стана известно, че планът предвижда последни да напуснат класните стаи учениците от 1 до 4 клас. Това ще става, когато в някоя област са запълнени 80 на сто от леглата за интензивна болнична грижа. Обсъждахме с образователния министър в тези случаи да се даде едноседмична ваканция, но не и да се връщаме към продължително онлайн обучение, защото то не дава добрите резултати, на които се надявахме, каза Петков.

Премиерът уточни, че при по-ниската степен на запълване на леглата - 70% , децата от 1 до 4 клас ще продължат да ходят на училище, а по-големите ще трябва да се върнат онлайн. При 60% всички деца ще ходят на училище.

Пред медиите миналата седмица Асена Сербезова напомни, че преди да се пристъпи към дистанционно обучение, може да "да се спрат извънкласните дейности, посещения на музеи, природни обекти, възможно е да се обсъди мярка за по-често тестване, да се премине на сменно обучение". Това вероятно ще са мерките при най-ниския праг на запълване на интензивните легла.

Според актуалните правила решението за дистанционното обучение е много условно. В насоките на Министерството на образованието е заложено да няма ограничения за присъственото образование при каквато и да е заболеваемост, стига да се правят тестове на учениците и учителите без сертификат за COVID-19, когато заразените в дадена община са над 250 на 100 хил. население. За сравнение, според официалните данни заболеваемостта в Столичната община към 12 януари е 1387 души.

Останалите мерки за управление на вълната

Все още не е известно какви други мерки предвижда правителственият план, който предстои да бъде приет. Преди ден властите съкратиха продължителността на изолацията за болни от COVID-19 и карантината за контактувалите с болни. Те бяха намалени съответно от 14 на 10 и от 10 на 7 дни, като получилите бустерна доза могат още след третия ден да си направят PCR тест и при отрицателен резултат да напуснат домовете си.

В опит за стимулиране на ваксинационната кампания кабинетът започна да изплаща по 75 лв. на хората над 65-годишна възраст, които се имунизират. Засега няма индикации да се подготвят стимули за хората под тази възраст освен призивите на премиера за ваксиниране.

В някои области като София първата стъпка към ограничения беше временното спиране на плановите операции". Според зам.-министъра на здравеопазването Георги Йорданов предстои да се увеличат COVID зоните в диагностично-консултативните центрове, където се правят изследвания, прегледи и има възможност за изписване на безплатни лекарства.

Засега депутатите от управляващата коалиция, в която влизат "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България", не са планирали общи законодателни действия, свързани с COVID кризата, показа проверка на "Дневник". Синхронизирането е задължително според коалиционното споразумение, което предвижда четирите формации да координират законодателната си дейност и ще внасят заедно законопроектите си в Народното събрание".

Заявката на премиера Кирил Петков, дадена в интервю със съветника му проф. Радка Аргирова, че за издаване на фалшив COVID сертификат "ще се ходи в затвора", засега не е намерила законодателно изражение. Председателят на здравната комисия Антон Тонев ("Продължаваме промяната") коментира пред "Дневник", че и в сегашната законова уредба са предвидени санкции за хора, които издават документи с невярно съдържание. "Те могат да бъдат разширени с норми като административна глоба и наказание, но това ще бъде обсъдено от нашите юристи", каза Тонев пред "Дневник", като уточни, че засега темата не е коментирана в парламентарната група.

Пред "Дневник" представител на "Демократична България" коментира, че смята да възобнови идеята от предишните кратки парламенти критериите за въвеждане на мерките да се запишат в Закона за здравето, така че изпълнението им да стане задължително, а не както е сега, пожелателно.

Дневник