Висшият съдебен съвет (ВСС) ще изслуша днес и ще гласува дали да избере съдия Галина Захарова за нов председател на Върховния касационен съд (ВКС) и наследник на Лозан Панов, чийто мандат изтича след месец. Кандидатурата на съдия Захарова е единствената за поста и макар да е издигната от самите съдии и да се ползва с пълната им подкрепа ВСС може да бламира избора й. Процедурата е особено важна, доколкото председателят на ВКС е един от т.нар. "тримата големи" в съдебната власт, а тя тече на фона на непрекъснати призиви както от политически лидери, така и от представители на съдебната власт за оставка на целия Висш съдебен съвет и реформа и преструктуриране на кадровия орган.

Захарова - съдията, издигнат от съдии

"Аз се пазя от някакви "обещания", тъй като е лесно да се обещае, че в рамките на няколко години ВКС ще се превърне в райски кът. Това просто не е вярно и на всички ни предстои, независимо от това кой ще бъде председател на съда, един тежък общ път, който сме длъжни да изминем, за да можем да постигнем собственото си уважение и това на останалите", каза пред колегите си от ВКС Захарова преди дни и представи основните акценти в концепцията си за управление на съда.

Ръководителят на Наказателно отделение във Върховния касационен съд и бивш член на ВСС Галина Захарова е единствената номинация за поста. Право да номинират имаха и поне трима от членове на съдийската колегия на ВСС, както и министърът на правосъдието, но те не се възползваха от правомощието си. Захарова се ползва с пълната подкрепа на съдиите от ВКС - пленумът на съда я номинира с 83 гласа "за", а само преди дни отново с пълно единодушие магистратите от съда изразиха подкрепата си за нея. Тя се ползва с доверието и подкрепата на Съюза на съдиите в България, а също така и на Висшия адвокатски съвет.

"Номинирайки един безспорен професионалист, почтен, диалогичен и креативен съдия, ползващ се с авторитет в юридическата общност, върховните съдии изразиха своето отговорно отношение не само към перспективите за ВКС, но и към цялата съдебна система", посочват от Съюза на съдиите в България.

"Принципът, че няма правосъдие там, където няма защита, е сред основополагащите в съдебните актове, лекциите и публичните изяви на съдия Галина Захарова. Тя е сред най-уважаваните магистрати, които имат доверието на общността заради високия й професионализъм, основан на зачитане на законността, на правилата на справедливия процес и спазването на правата на гражданите", подчертават и от Висшия адвокатски съвет.

Може да не бъде избрана, въпреки подкрепата

Висшият съдебен съвет (ВСС) обаче може и да не избере Галина Захарова за нов председател на ВКС, а за тази хипотеза предупреди представляващия ВСС Боян Магдалинчев още в началото на процедурата, когато се разбра, че кандидатът е само един. "Възможно е и да има, и да няма избор. Въпросът е колко ще бъде убедителен кандидатът, когато бъде изслушан от Пленума на Висшия съдебен съвет", коментира Магдалинчев.

Възможен и вариант "Нели Куцкова 2", т.е. да се покаже на съдия Захарова, че е възможно най-подходящата кандидатура, но въпреки това да не бъде избрана, просто защото е прекалено независима и това не е удобно политически, прогнозира още през октомври пред "Дневник" Бляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Със заявките за съдебна реформа обаче този сценарий като че ли изглежда малко вероятен. Нещо повече - практиката показва, че прокурорската колегия обикновено гласува единодушно, а през последните месеци главният прокурор Иван Гешев зае позиция, че е "за" реформи в съдебната система, заради което е малко вероятно прокурорите да саботират избора. Още повече, че призивите на коалиционното управление за реформи включват и засилване на съдийското самоуправление, както и повече съдии, избирани от съдии във ВСС.

Според публикация в "Сега" обаче атаката може да дойде по-скоро от съдийската колегия на ВСС, а не от прокурорската, тъй като магистратите се опасяват, че Захарова може да бъде атакувана заради работата си в екипа на настоящия председател на съда Лозан Панов. Малко след откриването на процедурата за избор на негов наследник той самият се кандидатира за държавен глава, но събра малко под 4% от гласовете на избирателите.

Как се избира председател на Върховния касационен съд

Процедурата за номиниране и избор на един от "тримата големи" е много по-различна от тази за редовите ръководители на съдилища или прокуратури. Процедурата е много по-дълга от останалите - максимум 6 и минимум 4 месеца преди изтичане на мандата, който е 7 години и също е много по-дълъг от мандатите на останалите административни ръководители. Друга основна разлика е и че процедурата е смесена и обхваща институции както в съдебната власт, така и в изпълнителната и накрая президентът.
Днес пленумът на ВСС (в който влизат съдийската и прокурорската колегии) ще изслуша Захарова, която трябва да представи концепцията си за управление на върховния съд. След това ще й бъдат задавани въпроси от членовете на съвета, както и от неправителствени и професионални организации. След изслушването членовете на съвета ще проведат дискусия, в която всеки от тях може да изрази подкрепа към Захарова или несъгласие с кандидатурата й. На финала ще има гласуване, а за да бъде избрана Захарова тя трябва да получи поне 17 от гласовете на всички членове.

По закон членовете на ВСС са 25, но в в момента съветът работи в непълен състав, след като преди няколко месеца процедурата за запълване на две от свободните позиции в съдийската колегия се провали. А преди Народното събрание все още не е стартирало процедура за запълване на свободното място в прокурорската колегия.

Ако Захарова получи нужната подкрепа от 17 гласа "за", ВСС изпраща протокол от решението и гласуването до президента Румен Радев. Държавният глава може да я назначи с указ или да върне процедурата за повторно обсъждане и гласуване като посочи мотиви и аргументи за това.

При повторен избор и направено предложение за Захарова, президентът е длъжен да издаде указ за назначаване. Ако бъде избрана Галина Захарова ще поеме поста на Лозан Панов след изтичането на мандата му на 10 февруари. Мандатът на председателя на ВКС е 7 години.

Коя е Галина Захарова

Галина Захарова е завършила "Право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1988 г. и е с над 33 години съдийски стаж.

От 2007 до 2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Тя подава оставка от кадровия орган заедно с Капка Костова заради несъгласие с кадровата политика и липсата на критерии за работа в съдебната система. Тогава двете посочиха в мотивите към оставките си, че не са съгласни с лобизма при назначенията, а оставките дойдоха малко след назначаването на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд.

След като напуска ВСС, Захарова продължава да работи като съдия в Софийския апелативен съд до 2013 г. Във Върховния касационен съд съдия Галина Захарова правораздава от 2013 г., а от 2017 г. е председател на Второ наказателно отделение. На 13 ноември 2018 г. е назначена от Съдийската колегия на ВСС за заместник на председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия, която оглавява и в момента.

В официалната й биография пише, че има специализация по европейско право в Европейския център за съдии и адвокати към Европейския институт за публична администрация в Люксембург. Член е на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието, била е лектор в редица обучения, организирани от института.

Галина Захарова е представител на ВКС в Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет (МС), в Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към МС, в Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в Националния съвет по антикорупционни политики към МС.

Участвала е в Експертен комитет за ранна превенция на младежката престъпност на Съвета на Европа в Страсбург, пише в официалната й биография. Била е експерт в регионален проект за Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора, както и експерт за България в проучвания на Европейската комисия за институционална и правна рамка на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз; за минималните санкции, приложими в държавите членки, и за наказанията, свързани с лишаване от права в държавите членки.

Дневник