Всяка стъпка, която води до задълбочаване на нашите отношения, трябва да бъде подкрепяна. Има много позитивни сигнали от това посещение, коментира пред журналисти президентът Румен Радев на въпрос за визитата на премиера Кирил Петков в Северна Македония, пише БТА.

"Надявам се, обаче, както заявих вчера и от парламентарната трибуна, наред с всички усилия за подобряване на свързаността, за инвестиции, за икономика, сътрудничество, да не забравяме основните въпроси, които трябва да бъдат решени и реално ще отключат вратата за начало на преговори," заяви президентът Радев.

Агенцията предава и че държавният глава отново е изтъкнал вписването на македонските българи в конституцията наравно с другите части от народи като защита на техните права и даване на възможност за тяхното пълноценно интегриране в културния, икономическия и политическия живот на страната, както и прекратяване на езика на омразата и на всякакви посегателства върху българската история и култура.

"Надявам се, че държавното ръководство на (Република Северна Македония) ще прояви мъдрост и политическа смелост час по-скоро тези проблеми, особено с правата на македонските българи, да бъдат решени, за да може наистина да започнем да градим едни пълноценни отношения, за да можем да "отворим вратата" за начало на преговори за членство. Като отговорен член на ЕС ние трябва да интегрираме не проблеми, а партньори," добави президентът. В отговор на въпрос за среща с Кирил Петков вчера, Радев каза, че премиерът го е запознал с резултатите от посещението си в Северна Македония.

Какво се каза в Скопие за македонските българи

В Скопие Петков и Ковачевски бяха предпазливи в коментарите за вписването на българите в конституцията, дори когато бяха питани за правата им и как въпросът ще се реши в новия формат с работните групи. Радев обаче изтъкна и вчера в парламента, дни преди формалното начало на втория мандат, важността на вписването на българите в конституцията като основно условие за сваляне на ветото.

Македонският му колега намекна, че не си представя окончателното споразумение за решаване на българо-македонския спор като съдържащо промяна в конституцията (чрез призива сделката да се представи пред македонския парламент, но да е без ангажимента за конституционно мнозинство от две трети).

Петков се срещна и с представители на македонските българи по време на визитата си, но разговорът не бе открит за медиите.

В предадените от БТА коментари президентът отново се връща към изтъкваното от македонската опозиция сравнение между вписването на българите в конституцията и признаването на македонско малцинство в България; за ВМРО-ДПМНЕ второто би могло да е условие тя да гласува за първото.

"Всякакви твърдения, че ако България поиска равноправие на македонските българи, вписано в конституцията, от своя страна като реципрочност РСМ може да поиска македонско малцинство в България, са абсолютно несъстоятелни, заяви президентът Румен Радев в отговор на въпрос. Нашите конституционни уредби са коренно различни. Българската конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската конституция се основава на защитата на колективни права на части от народи," посочи държавният глава.

Дневник