Президентът Румен Радев и министерството на отбраната се противопоставиха срещу "ултимативния подход" на Русия спрямо преговорите с НАТО. Държавният глава определи настояването на Русия за изтегляне на силите на Алианса от България като неприемливо и безпредметно и подчерта, че страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било. В разпространената от министерство на отбраната позиция пък се посочва, че действията на руското външно министерство трудно могат да се интерпретират като положителен сигнал в контекста на интензивните дипломатически усилия за деескалация на напрежението, възникнало по Източния фланг на НАТО.

Реакциите от двете институции дойдоха няколко часа след като руската информационна агенция "Новости" разпространи информация, според която извеждането на войските на НАТО от България и Румъния ще бъде гаранция за националната сигурност на Русия. Агенцията цитира отговор на писмени въпроси, изпратени до проведената преди седмица годишна пресконференция на външния министър Сергей Лавров.

Тази позиция по принцип не е нова, тъй като още в средата на декември Москва включи сред исканията си пред Запада като условие за деескалация в отношенията с Украйна, оттеглянето на военната инфраструктура на алианса до границите, на които беше разгърната през 1997 г., т.е., преди да започне разширяването със страни от бившия Варшавски договор. Това означава оттегляне на натовски части от България, тъй като тя е член на организацията от 2004 г. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг няколко пъти отхвърли това искане с думите, че всяка държава е свободна да решава дали иска да е в НАТО.

От прессекретариата на държавния глава разпространиха изявление на Радев, в което се казва, че "суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България, в съответствие със съюзните ни ангажименти". В позицията на президента се уточнява, че в България няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника и се подчертава, че страната не приема ултимативни искания от когото и да било.

По-рано днес министър-председателят Кирил Петков призова за намаляване на напрежението с Русия и също подчерта, че България е суверенна държава и като такава сама решава как да организира отбраната на страната си.

Такава е и позицията Министерството на отбраната. В нея, освен че се акцентира върху суверенитета на страната, се посочва още, че България сама решава как да дефинира и реализира своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията й на поведение в международните отношения, респективно - в какви съюзи да участва.

"Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от легитимните български власти в съответствие с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни интереси са и ще продължат да бъдат отправна точка за всяко наше решение и действие", пише още в позицията.

В съобщението до медиите, изпратено от министерство на отбраната, се посочва още, че ако Русия има притеснения за собствената си сигурност, свързани с България, те следва да бъдат представени, включително и на двустранно ниво, но към настоящия момент подобни въпроси не са поставяни.

"Успехът на прилаганите дипломатически средства за деескалация на напрежението и за разрешаването на възникналите конфликти зависи от волята и искреното желание на ангажираните страни да водят ефективен, прагматичен и смислен диалог. Ултимативният подход, от друга страна, не просто е неконструктивен, но би довел до последваща ескалация, от която никой в крайна сметка няма интерес. В този смисъл поведението, демонстрирано от Руската федерация, трудно би могло да се впише в рамките на усилията за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на диалога и дипломацията", пише още в позицията на министерството.

Дневник