Доверието в правителството се повишава до 44.9% и е по-високо от недоверието (39%), като това се случва за пръв път от началото на първия мандат "Борисов" през 2009 г. Това сочи изследване на социологическата агенция "Галъп интернешенъл", проведено по метода "лице в лице" сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари. Румен Радев пък започва втория си президентски мандат като най-харесваната политическа фигура в страната. Агенцията отчита и ръст и в доверието в парламента и то достига 31.9% при спадащо недоверие (56.9%).

Високи обаче са икономическите страхове - 86.4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат "Борисов" и последвалите протести по повод високи цени. Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15.3% не искат Северна Македония да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз при никакви условия, 60.8% - само ако изпълни договора си с България, а 7.6% не поставят условия.

Начален кредит на доверие към правителството

След първия месец работа на правителството на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% - не. Останалите не могат да преценят. През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета "Борисов 3", последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

Като една от причините за одобрението "Галъп" посочва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства.

В настоящия случай предизвикателства за властта не липсват, като се има предвид, че цели 86.4% през този месец и близо 90% в предишното премерване преди три месеца очакват цените на основните стоки да растат. Този показател според данните на агенцията за последно е достигал подобни нива в края на 2012-а и началото на 2013 г. Тогава високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

Положителни сигнали и за парламента

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие. Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти - след кризата през 1996-1997 г. и при идването на власт на НДСВ, припомня "Галъп".

В последните години доверието в парламента се запазва около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-мо Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31.9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят.

"Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента", коментират социолозите на агенцията.

Близо 60% одобрение за президента

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие на 58.5% от българите и неодобрение 32.1%. Останалите анкетирани (9.4%) не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26.4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), обобщават от "Галъп", като личното доверие в Радев се движи близко до институционалното.

Рейтингът на вицепрезидента Илияна Йотова също е положителен. През декември 44.2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41.2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

Останалите политически фигури с положителен рейтинг в последните месеци по данни на агенцията са Кирил Петков - с растящо доверие, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова.

"Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев - без съществени спадове - му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега", коментират от "Галъп".

Подкрепа за Северна Македония при спазване на договора

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60.8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15.3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Северна Македония да стане член на ЕС, а 7.6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на съюза без никакви условия. Останалите 16.3% не могат да дадат отговор.

Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6.1% от българите смятаха, че страната не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51.1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34.8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

Данните са от последната вълна на изследване "лице в лице" между 6 и 14 януари 2022 г. с добавка от предходната вълна - през декември 2021 г., както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на изследвания на "Галъп интернешенъл". В последната вълна на изследване са участвали 805 пълнолетни българи лице в лице. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

Дневник