Изслушване в Народното събрание на премиера Кирил Петков за политиката към Северна Македония съвпада днес с представяне в македонския парламент на плановете на Скопие за решаване на кризата със София от външния министър Буяр Османи.

Паралелното провеждане на събитията е - и в двата случая - поискано от опозицията в момент на засилен интерес в публичното пространство към решенията, с които двете нови правителства ще опитват да преодолеят блокажа в отношенията и в македонския преговорен процес.

То следва размяната на посещения между делегации на премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски в Скопие и София. Тази седмица в българската столица бе и междуправителственото заседание, което трябваше да зададе тон на нова динамика, след като диалогът бе блокиран след ветото за начало на преговори с ЕС и взаимни обвинения в нарушаване на Договора за добросъседство.

В София процедурата по искане на ГЕРБ бе подкрепена от мнозинството и ще е първа точка на петъчното пленарно заседание. В Скопие събитието е от по-малък мащаб: македонският първи дипломат ще бъде изслушан в Комисията за външна политика по искане на ВМРО-ДПМНЕ, чийто представител (бившият външен министър Антонио Милошоски) поиска Османи да се яви и да обясни как ще продължат преговорите.

"Без замитане под килима"

Правителствата дадоха знаци (българското още в хода на преговорите през декември, македонското - след формирането си този месец), че са готови да вземат предвид парламента, докато се опитват да решат проблемите между София и Скопие.

От особен интерес в Скопие са не дейностите на т.нар. работни групи, които трябва да помогнат за икономическото, културното и друго сближаване, а политическите въпроси, известни до миналата седмица като 5+1 - краткият списък с искания на България, от които Северна Македония удовлетвори едно.

Според Милошоски, който бе външен министър на Никола Груевски, процесът "не е прозрачен" и "македонското общество има право... да знае за какво се работи, дали има нещо да се крие". В България още от идването на власт на Петков се чуват обвинения, че досегашната българска позиция за Северна Македония, почиваща на два документа на предишно правителство и парламент и намерила по-конкретен израз в 5+1, ще бъде подменена.

И двете правителства уверяват, че проблемите няма да бъдат заметени под килима - политическият диалог ще остане във външните министерства и отделно от работните групи, които ще работят по проекти за сближаване с конкретни измерими резултати.

Знаци от Скопие

За съобразяване с парламента в Скопие настоява и президентът Стево Пендаровски. Той отправя разнопосочни послания, след като добрият тон по време на срещата с Петков миналата седмица в Скопие бе заменен от скептицизъм и твърдение, че не бива да се изисква от депутатите да осигурят конституционно мнозинство за бъдещата сделка (намек, че не е нужно Скопие и София да договарят промяна в конституцията за вписване на македонските българи - настояване на колегата му Румен Радев, което правителството на Петков обсъжда с Ковачевски).

От Пендаровски дойде още един жест, чиято проява днес ще бъде наблюдавана в София с тревога. Организацията ОМО "Илинден", на която България отказва регистрация и заради която (заедно със свързани с нея групи) Страсбург осъжда държавата многократно, ще бъде приета от държавния глава след първоначално отлагане на посещението заради визитата на Петков.

ОМО "Илинден" се бори за признаване на "македонско малцинство" в България. По принцип решенията на Европейския съд по правата на човека не са в полза на такова малцинство, а срещу отказа на България да регистрира тази и производни организации заради целите им и с аргумента за застрашаване на териториалната цялост на държавата. София обаче отдавна подозира, че зад дългогодишните опити на ОМО "Илинден" да действа срещу България в Страсбург стоят редица правителства в Скопие. Кабинетът на Зоран Заев отричаше това, а този на приемника му Ковачевски даде да се разбере, че темата за "македонското малцинство" в България не е на дневен ред.

ОМО "Илинден", която през адвоката си пред съда в Страсбург има връзка с ВМРО-ДПМНЕ, е особено активна в македонските медии напоследък, като настоява, че София трябва да признае "македонското малцинство" реципрочно, ако иска българите да бъдат вписани в конституцията (това иска и ВМРО-ДПМНЕ). Решението на Пендаровски да приеме, а след това - само да отложи, а не да отмени срещата, бе разглеждано като възможна провокация в момент, когато кабинетът в Скопие уверява, че в отношенията със София следва промяна.

Дневник