София и Скопие все още обсъждат срока за вписване на българите в македонската конституция, но концепцията за "македонско малцинство" в България не е на масата. Едновременно с това политическият диалог по другите теми от пакета 5+1 остава, в исторически план се готви съвместно честване на рождения ден на Гоце Делчев на 4 февруари (точно след седмица), а съставът на често нажежалавата емоциите съвместна историческа комисия няма да бъде променян засега.

Това са част от изводите за позицията на българското правителство в спора със Северна Македония след изслушването на премиера Кирил Петков по темата в Народното събрание. То се състоя по искане на ГЕРБ в ден, когато бива изслушван и македонският външен министър Буяр Османи по искане на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ в парламента в Скопие.

Премиерът бе питан неколкократно от опозицията - основно от Екатерива Захариева и Даниел Митов от ГЕРБ - за работата на историческата комисия, за разнопосочните сигнали от македонския президент Стево Пендаровски и правата на македонските българи. Всъщност в края на заседанието най-голямата опозиционна партия изрази сходни с него виждания за нужните политически условия, които трябва да бъдат изпълнени за оттегляне на българското вето за начало на преговори с ЕС.

Петков, срещу когото е имало нападки от ГЕРБ и "Възраждане", че може да подмени политическият диалог с работните групи, увери, че първият остава, но не е достатъчен. Цената на нормализацията със Скопие няма да е жертването на "специфични български интереси": "Ако направим жп линията, бизнесите си взаимодействат, тяхното сътрудничество ще е много по-дълго, отколкото политическите цикли," а това ще създаде искания и от двете страни за конструктивно партньорство.

    "Ако сме обвързали двете икономики и инфраструктурата, това са дългосрочните отношения, които няма да зависят от този или онзи."

Кирил Петков, премиер на България

Той не навлезе в конкретика за ключовите споменавани инфраструктурни планове - жп линията София-Скопие, пускането на авиолиния през март и на граничния пункт "Клепало". Линията би трябвало да е готова до 2027 г. и правителството иска да ускори изграждането, но все още не са известни възможни дати, а вчера председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казала, че "сме готови да подкрепим този проект". "Надеждата ми е, че не само съкратим този срок, а ще използваме европейски и бюджетни пари".

След изслушването Петков си тръгна от парламента, без да отговаря на журналистически въпроси.

"Важните въпроси да не останат на заден план"

Попитан от Захариева дали ще даде гаранция, че важните за България въпроси няма да останат на заден план, той увери, че икономическите меморандуми не се приоритизират пред спорните точки. Обърна внимание, че дори по политическите искания "има напредък": "Само две седмици по-късно трябва сменим цифричката и тя е 4+1." Изтъкна, че в Димитър Ковачевски е македонски премиер от "осем дни" (той пое властта в началото на миналата седмица), а четири е прекарал с българското правителство.

Няколко пъти нападна опозицията и постави работата ѝ по темата под въпрос: например две години се е говорело много, а "истинската работа не е свършена" и идеята на календара, въведен от него и Ковачевски, е работата да не се състои само от декларации. Същият бе подходът към 13-те км, оставащи от българска страна до новия КПП "Клепало", който трябва да се отвори до края на годината. "Тези 13 км не можах да повярвам как е възможно (да не се изградят с години - бел. ред.), за да имаме още една цялостна връзка."

Петков повтори и думите си от визитата в Скопие, че при официалното откриване на офиса на БТА в Скопие Ковачевски дал собствения си телефон на новия кореспондент с уверенията: "ако има вандалски акт или най-малкото графити пред вашия офис, не се обаждайте на полицията, обадете се лично на мен". Той даде знак, че въпросът за правата на българите не се свежда за правителството до вписване в конституцията, а се работи и за други институционални механизми: "Европейските партньори ни чуха и ще трябва да изградим общ мониторингов механизъм това да не стане единичен акт, а да махнем дискриминацията в Северна Македония към българите, които са там." Коментарът бе в отговор на въпрос на Манол Генов (БСП) какво ще направи България в европейската си комуникация по проблема, който в голяма степен бе неразбираем за Брюксел и много западни столици.

В действителност последното правителство, водено от ГЕРБ, също опитваше да представи проблема като засягащ целия Европейски съюз и европейските ценности. Още от назначените от президента Румен Радев служебни кабинети обаче има изместване на фокуса в тази комуникация към правата на българите. Правителството на Петков, изглежда, приема този подход, изразен и в думите му от трибуната:

    "Ако говорим за проблемите като двустранни, никой не ни разбира. Но когато изнесем тезата, че те се базират на общоевропейски принципи, никой не ни чува. Какво означава това: вместо да говорим само за правата на българите в Северна Македония, а за това, че не се говори в кандидат за член на ЕС за правата на човека, дискриминацията и езика на омразата, това са въпроси, в които ЕС вярва е са важни."

Кирил Петков , премиер на България

За изпълнителната власт, "българските македонци" и ОМО "Илинден"

Бившият външен министър Захариева посъветва Петков да "намали малко ентусиазма" и припомни, че по изпращането на нота до ООН (първата отстъпка, договорена между Петков и Ковачевски от пакета 5+1) се работи отпреди двата кабинета да дойдат на власт. В отговор премиерът обясни, че Ковачевски му споделил причината да реши да я подпише: "Вие решихте да дойдете първи в Северна Македония."

В изказванията и въпросите си тя се съсредоточи върху съдбата на македонските българи. "Дискриминацията срещу българските македонци надмина на моменти времената на Титовата и Милошевска Югославия."

Захариева изтъкна разнопосочните сигнали от президента Стево Пендаровски, в които според нея има индикации, че създадените от правителството работни групи изместват Рамковата позиция и пакета 5+1. Пред държавния глава обаче не била повдигната темата за "правата на българските македонци" (Захариева има предвид македонските българи) и всичко това създава усещането, че "важните за България въпроси ще останат на втори план". Същият коментар по-късно дойде от Даниел Митов, който попита Петков поемал ли е ангажимент за унищожаване на 5+1 и пренасочване към работните групи и знае ли ОМО "Илинден" и че Пендаровски днес ги легитимира със срещата си. Изрази и мнението, че Ковачевски отложил идеята за вписването на конституцията ("някой ден, после или никога").

Отговорът бе, че в Северна Македония има групи от хора, които не искат нормализацията с България да се случи, но "външната политика и на Република България, и на Република Северна Македония зависи от изпълнителната власт, от Министерски съвет." Той поздрави и коалиционните партньори за работата по отношенията със Скопие, в частност външния министър Теодора Генчовска (номинирана от "Има такъв народ") и зам.-председателя на парламента Кристиан Вигенин (БСП): "Аз говоря от името на целия отбор."

"Да, ще следим внимателно за резултатите, не можем да влизаме сляпо в тези преговори, но изпълнителната власт ръководи външната политика," каза Петков. "Аз не се фокусирам върху думите на Пендаровски." По думите му българското правителство "дори не би открехнало вратата по тази тема за македонското малцинство, независимо че ОМО "Илинден" ще опита да спъне "младото македонско правителство"

Конкретно за българите в конституцията

На въпрос на Костадин Костадинов ("Възраждане") защо има има "ключово разминаване" между думите на Ковачевски, че българите ще бъдат вписани в конституцията след като има "зелена светлина" за начало на преговори, а София иска това да стане преди одобрението на преговорите, Петков обясни, че "срокът кога ще стане това се обсъжда". "Но ви уверявам, че българският интерес ще бъде защитен и българите ще имат равни права". Освен това "следващите 10 години ние трябва да работим с Република Северна Македония, докато те отварят всяка една от своите 27 глави и мониторитговият механизъм да бъде реално използван. Защото не можем за няколко седмици или месеци да обърнем нещо, което с години се е натрупвало."
Всъщност Ковачевски отговори във вторник силно уклончиво на въпроса кога точно могат да се впишат българите. Той даде да се разбере, че вижда тази стъпка като част от евроинтеграционния процес (а това означава, че не изключва вписване след начало на преговорите), но не посочи срок, а описа това действие като институционална процедура (тя включва и гласуване в парламента с 2/3 мнозинство).

Подходът на ГЕРБ към въпроса бе по-различен. Изреждайки нужните според партията изисквания за сваляне на ветото, той формулира точката, свързана с македонските българи, по следния начин: "гаранции за правата на българите, които са граждани на Република Северна Македония и ако е възможно, преди преговори, включване на българите в конституцията".

Даниел Митов на практика изброи въпроси, част от които са близки до пакета 5+1 и от които правителството не се е отказвало: гаранции срещу езика на омразата и дискриминацията; отказ от малцинствени претенции; равносменка за тоталитарното минало и репресиите срещу самоопределяли се като българи; край с историческите фалшификации в образованието от комунистически времена. Изключение е хармонизирането на учебниците по история, география и литература заедно със съвместни чествания в общата история. Дори тези точки обаче би трябвало да се покрият от пакета като резултат от продължаващата работа на историческата комисия (която е една от точките), но изискват обнародване на постигнатите договорености и междуинституционален процес в Скопие.

Дневник