В едночасова реч лидерът на "Да, България" Христо Иванов очерта 10 ключови "трансформационни доктрини" за развитието на партията, призова членовете ѝ да се "научат да бъдат големи" и призна за напрежения и търкания както в самата формация, така и в обединението "Демократична България". По време на Националната конференция, на която Иванов бе преизбран с 692 гласа "за", 14 - "против" и 41 - "въздържал" се, той заяви, че в следващите три години партията трябва да продължи работи за полагането на основите на една нова България. В самия край на словото си лидерът на "Да, България" за първи път намекна, че са възможни нови предсрочни парламентарни избори. В контекста на политическите предизвикателства пред партията, той заяви "с много висока сигурност ни предстоят предсрочни избори".

В речта му прозвучаха вече добре познати тези за "проядената от корупционния вирус" държава, за нуждата от незабавна смяна на главния прокурор Иван Гешев, който трябвало да си ходи и за нуждата от оздравяване на политическото пространство. Бе отбелязано и най-голямото според него постижение на коалицията "Демократична България" - управление без ГЕРБ и ДПС, което е припознало ключовите приоритети на "Да, България". Освен това лидерът на движението посочи, че именно "Да, България" е дало министри, които само след няколко седмици на постовете си постигат резултати. Това са министърът на правосъдието Надежда Йорданова и министърът на електронното управление Божидар Божанов, които бяха предложени от "Да, България".

Лидерът на "Да, България" обърна внимание и на предизвикателствата пред партията, които по думите му са свързани с икономическата и COVID кризи, с демографията, геополитиката и българския политически модел, който определи като "глупав, незрял", в който "няма фантазия и не ражда надежда".

Иванов коментира и лошия изборен резултат на "Демократична България" на вота през ноември, който според него е вследствие на невъзможността да се реагира адекватно на появата на нов политически играч, визирайки "Продължаваме промяната" и комбинацията от избори две в едно.

    Наложихме едни теми, които станаха централни на българския политически терен, но не успяхме да ги защитим на третите парламентарни избори. Аз поех отговорност за това и подадох оставка

Христо Иванов, председател на "Да, България"

Той за пореден път заяви, че отговорността за това е негова и обясни, че е приел кандидатурата си за председател въпреки оставката като знак, че не си е свършил работата. "Необичам недовършена работа, ще я довърша, но без да се застоявам излишно", заяви Иванов. По-рано днес той коментира пред журналисти, че съпартийците му не го пускат преди да си е свършил работата.

След като говори за причините да приеме номинацията, Христо Иванов декларира готовност да възвърне демократичността в партията и обясни, че за тази цел предстои преосмисляне на цялата организационна структура на партията.

Бе очертана и ролята на "Да, България" в управленската коалиция, която отново определи като "много сложна и разнородна". По думите му в друга ситуация такава коалиция "не би била възможна, защото противоречи на нормалните закони на политическата логика". Заради тези обстоятелства Христо Иванов намекна, че е възможно "с много висока сигурност" да има предсрочни парламентарни избори.

Кои са предизвикателствата

В анализа на предизвикателствата пред "Да, България" Христо Иванов открои "бурята от трансформации" - икономически и технологични, които оказват влияние и на българския политически пейзаж. Той заяви, че политическата задача на "Да, България" е да бъде инструмент на тази трансформация, така че тя да се случи към по-добро, а не просто да се случи. В този процес Иванов открои, че е важно да бъдат затворени "големите черни дупки на неефикастността на публичните средства в сектори като енергетика, здравеопазване, социална система.
Той постави акцент и на геополитиката, в която според него е важно България "да премине от ролята на кибици в ролята на активни играчи".

Той даде за пример спорът между България със Северна Македония и заяви, че България показва, че не може да използва Ервопейския съюз като платформа чрез която да бъде решен този въпрос.

"Това е пример, че когато се движиш по течението не е е лесно да преминеш в активна роля. Същото важи и за НАТО - не може да признаем, че България е влязала в НАТO, за да споделя общи сили за сигурност и това е съвсем естествено. Толкова ли е трудно да се каже това?!", попита риторично Иванов, след което бе аплодран от публиката.

Той подчерта, че България трябва да помисли за своя национален бранд, който не трябва да бъде основан само на шопската салата и Балкантурист, а да носи "надежда и оптимизъм", за да внушава амбиция и подкрепа". Посочи и че "Да, България" трябва да продължи да налага модела на трансформационните политики и гарантира европейското развитие на страната.

Бъдещето на "Да, България" в коалицията

След като за пореден път Иванов посочи, за че управляващата коалиция е много "сложна и разнородна" - "ние и БСП, представете си, сме в една категория", Христо Иванов подчерта, че въпреки сложността ѝ нейното развитие ще бъде част от промяната на българската политическа система.

    Нашата задача е да запазим физиономия и в тази политическа трансформация да гарантираме ценностите и ценностният код. Трябва да имаме ключва роля в начина, по който ще подходим към местните избори. Не може да си позволим силите извън статуквото да се явяат разпарчетосани и да позволят на статуквото да се презареди. Това са трите предизвикателства, които ни предстоят в следващите три години - местни и европейски избори. С много висока сигурност ще има и парламентрарни избори. Не съм врачка, но това ми е усещането.

Христо Иванов

На брифинг пред журналисти след края на гласуването Иванов помоли да не се търси конкретен политически смисъл в думите му и увери, че няма намерение да води политката на "Демократична България" в тази посока.

Ролята на демократичната общност

Обединението лидерът на "Да, България" определи като най-успешната българска коалиция в политиката по отношение на това как работи и какви резултати създава. "Тя позволява на три различни организации да предстявляват една и съща група. Нейната стабилност се дължи именно на това", каза Иванов, но предупреди, че структурата на обединението води до проблеми като капсулация, неефективност на местни организации и трудно взимане на решения. "Не се привличат хора, ограничава се демократичността, това са част от напреженията, които съществуват и в трите организации", обясни Иванов.

"Демократична България" е особена и за разлика от много други формации, обединението представлява трайна обществена прослойка, реални генерации от хора, които споделят общи ценности за развитие. Тук стои въпросът как да се превърне демократичната общност в племе към обществен авангард", заяви още той Иванов.

По думите му общността се променя - от постсоциалистическа средна класа към креативна класа. "Това са хора, които работят със своя интелект, поемат рискове, искат да носят отговорноста си свободно. (...) Това създава една ситуация, в която демократичната общност, която сме свикнали да определяме като жълтопаветна, все повече се разтваря в един много по-широк социален контекст. Ние трябва да се научим да бъдем големи заедно с нея, ако искаме да бъдем реални нейни представители", подчерта Иванов.

Според него демократичната общност все повече трябва да се разтваря в по-голям контекст и да интегрира българските турци и българските мюсюлмани. Допълни и че "Да, България" се е научила да бъде малка, но нейните членове и привърженици трябва да променят начина си на мислене, за да станат големи.Трябва да имаме много ясен вътрешен ценностен и етичен код, но трябва да можем да ги споделяме с различните хора, настоя Христо Иванов.

Той препотвърди и позиционирането на "Да, България" в политическата карта на страната. "По оста "либерално - консервативно" е много важно да държим центъра. По оста "ляво - дясно" - винаги вдясно от центъра. Свободата и отговорността винаги ще бъдат наше кредо. По оста "изток - запад" - запад, и все повече у дома", каза той. Христо Иванов открои десет ключови "трансформационни доктрини":

        върховенството на правото и изкореняване на корупционния модел
        интеграцията в ЕС, НАТО, еврозоната и Шенген
        политиките по отношение на българите в чужбина
        защита на природата
        образованието и науката
        технологичното развитие
        културата и духовността
        политики ориентирани към семейството, децата и младежта
        здравеопазването
        децентрализацията

Дневник