Фигурата на съдията по вписванията се заличава от правния мир чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., съобщава Lex.bg. В тази част са предвидени изменения на множество нормативни актове, които нямат пряка връзка с бюджета, а са свързани с планираните структурни реформи в изпълнителната власт - Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за съдебната власт, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за нотариусите и нотариалната дейност и др.

Редица сходни случаи имаше при работата на 44-ото Народно събрание, като през март 2020 г. Националният център за парламентарни изследвания публикува свое изследване, според което 37 % от приетите нормативни актове от Народното събрание са изменяли други закони.

Една от заложените структурните промени е създаването на Държавна агенция по вписванията (ДАВ). Тя ще е на подчинение на Министерския съвет и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП). Съгласно предлаганата уредба държавната агенция ще се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

Именно към тази нова агенция се предвижда да преминат съдиите по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт, а да станат длъжностни лица по вписванията (ДЛВ). В момента съдиите по вписванията се назначават от Министъра на правосъдието, но са към районните съдилища и се ръководят от техните председатели. Възнаграждението им понастоящем е като на районен съдия, а с превръщането им в длъжностни лица ще получават колкото съдебен администратор в окръжен съд. Проектът предвижда, че трудовите правоотношения със съдиите по вписванията при районните съдилища ще се уредят при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, а заплатите им изравняват с новите, т.е. ще бъдат намалени.

В мотивите за тази промяна в закона за бюджета е посочено, че статутът на съдиите по вписванията и сега е различен от този на съдиите и се заявява

"Функциите на съдията по вписванията са свързани основно с разпореждане или отказ на вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и произнасяне за издаването на справки и удостоверения. Съпътстваща дейност е извършване на нотариални и други действия, предвидени със закон. Към момента статутът на съдията по вписванията е изведен извън глава девета на Закона за съдебната власт "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", и е определен в глава тринадесета на закона "Съдии по вписванията". Видно е, че самият законодател ясно е разграничил статута на съдията от статута на съдията по вписванията.

Реалните действия на съдията по вписвания са преглед и установяване на всички налични и изискуеми документи за извършване на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдиите по вписванията осъществяват дейността си в тясна взаимовръзка със служителите по вписванията към Агенция по вписванията и на практика би могло да се каже, че в осъществяване на правомощията си са по-близо до длъжностно лице в административен орган, отколкото съдия по смисъла на Закона за съдебната власт. Същевременно запазването на статута им извън администрацията, и по-конкретно извън Агенцията по вписванията, затруднява процесите по вписване и създава проблеми, за които отговорна е самата агенция", пише в мотивите за промените.

Авторите на промените, които не са ясни, защото те влизат в общата маса на изменения, свързани с бюджета, пишат, че Определянето им като "длъжностни лица по вписванията", които да бъдат част от Държавната агенция по вписванията, не само ще оптимизира процесите, но и ще преустанови една правна несигурност, създавана от постоянни полемики къде да бъдат "ситуирани" съдиите по вписванията. Според мотивите преназначаването им в Държавната агенция по вписванията пък ще е основна стъпка към осъществяване на стартиралата още през 2001 г. реформа, а именно извеждане на процеса по вписване извън съдилищата към административен орган и създаване на имотен регистър.

В промените се предвижда длъжностното лице по вписванията да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения.

"За длъжностно лице по вписванията се назначава с конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда лице, което има завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години", пише още в законопроекта.

Юристите поискаха практиката да бъде "радикално отстранена"

През април 2021 г. по повод дело, образувано от Конституционния съд, след питане на президента Румен Радев, Съюзът на юристите излезе с позиция, част от която е следния текст, свързан с промени на закони чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони:

По този начин се заобикалят всички изисквания на регулаторната реформа у нас, въведена в края на 2016 г. с промените в Закона за нормативните актове (ЗНА), с които бяха предвидени надеждни механизми, гарантиращи по-висока обективност, качество и прозрачност на нормативните актове, каквито са задължителната оценка на въздействието и обществените консултации в структуриран вид. Без тяхното прилагане нормотворческата аномалия е налице. След като никой не следи и не спазва изискването да е налице някаква връзка между основния законопроект и този, изменян чрез неговите ПРЗ, то тогава няма пречка ЗИД на Закона за потребителския кредит да бъде внасян и през данъчен закон, и през бюджетен закон, и през някой бъдещ закон за космическото пространство, например.

Безспорно е, че възможността безразборно да бъдат внасяни предложения за промени на всякакви закони с преходните и заключителните разпоредби на други закони е една от най-сериозните пробойни на съвременния законодателен процес у нас, която според нас следва да бъде радикално отстранена чрез изрична законова забрана.

Това е така, защото чрез тази процедура по много бърз и крайно "ефективен" за вносителите начин, при пряко нарушаване на всички законово уредени принципи в нормотворчеството ни и при пълно заобикаляне на всички правила на демократичния законодателен процес, могат да се приемат законови промени и то изцяло на тъмно.

Дневник