Компаниите за събиране на вземания ще бъдат вписвани в единен регистър към министерството на икономиката, а работата им ще бъде контролирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП). За целта ще бъдат разписани конкретни правила и ограничения, с които ще им бъде забранено да упражняват натиск над потребителите при изпълняване на дейността си. Това предвижда проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори, публикуван за обществено обсъждане на портала strategy.bg. Срокът за събиране на становища е до 18 февруари, съобщава "Капитал".

В представения от ръководеното от Корнелия Нинова Министерство на икономиката и индустрията проект се предвижда само юридически лица да могат да събират вземания от потребители. За да бъдат вписани в регистъра, те ще трябва да имат капитал минимум 500 хил. лв., както и сключена застраховка "Професионална отговорност". Служителите и мениджърите на колекторските компании пък ще трябва да са с чисто съдебно минало по подобие на други професии, като например охранителите. Правилата ще важат както за дружествата, които изкупуват пакети с необслужвани вземания, така и за тези, които събират задължения от името на първоначалните кредитори.

Предложението идва месец след като вицепремиерът Корнелия Нинова инициира свикването на експертен съвет на управляващата коалиция, който да обсъди създаването на специален закон, с който да се регламентира дейността на колекторски компании. Това е пореден опит за законово регулиране на сектора, след като през последните две години в три последователни парламента по инициатива на бившия национален омбудсман, депутат и лидер на "Изправи се.БГ" Мая Манолова бяха внасяни предложения за промени в Закона за защита на потребителите, с които да се въведат правила за работата на тези дружества.

Дневник