Ако Украйна влезе в НАТО и опита да си върне Крим по военен път, европейските страни автоматично ще са във военен конфликт с Русия.

Това заяви руският президент Владимир Путин след шестчасови преговори с френския лидер Еманюел Макрон.

Гостът отиде като първи говорител на европейските интереси насред напрежението между Запада и Русия заради Украйна, докато германският канцлер Олаф Шолц преговаряше паралелно с американския президент Джо Байдън в Белия дом, но пред посланията му изпъкваше предизвикателният тон на събеседника.

По време на въпросите от журналисти Путин повтори, че "ние (Русия - бел. ред.) категорично сме срещу присъединяването на Украйна в НАТО, защото инфраструктурата на НАТО се движи към нас, а не обратното".

С нападателен тон той дори на практика заплаши Запада с ядрено оръжие в случай на такъв конфликт.

"Нито аз, нито Макрон искаме това"

Путин се върна и към втория аргумент, изтъкнат от него миналата седмица в подкрепа на двете основни искания на Москва към Вашингтон и НАТО като условия за деескалация след седмици на напрежение заради струпване на между 100 и 130 хил. войници край Украйна. В списъка с предложения на Москва бяха отхвърлени от Запада именно тези две: да се затвори вратата за бъдещо членство на Украйна в Алианса и НАТО да върне военните си позиции в границите до 1997 г. (с други думи от времето преди членството на България и Румъния). Миналата седмица стана известно, че Западът е отправил други предложения в замяна на отхвърлените две.

Според Путин фактът, че западни държави възприемат Крим като част от Украйна, може да създава проблеми, ако Украйна стане част от НАТО, а чл. 5 от Северноатлантическия договор предполага колективна намеса в подкрепа на Киев, за да си върне окупираната от негова гледна точка територия.


"Говорим не само за разширяването на НАТО, но и за неразполагането на нападателни оръжия близо до границата с Русия. Ако всеки иска мир, ако НАТО е мирна какъв е проблемът да се върне към състоянието от 1997 г.?" продължи Путин, като повтори и второто основно руско искане, отхвърлено от Запада. Вместо това Алиансът се придържа към политиката на отворените врати и това обсъждахме през последните 6 въпроса, обясни руският президент.


Освен това Украйна струпва сили в Донбас и е опитвала да реши въпроса по военен път, чрез нахлуване там, и няма "кой да ни гарантира, че това няма да стане отново", продължи Путин.

Редом с настояването Киев да се придържа към Минските споразумения от 2015 г. (по които Франция и Германия са гаранти), Путин отправя тези обвинения въпреки тврдението, че Москва не е част от конфликта, тъй като той е вътрешен - аргумент, с който руското ръководство отхвърля идеята за преговори с Украйна по темата за Донбас. От гледна точка на Киев Москва е част от конфликта заради подкрепата за сепаратистите в "народните републики" в Донецк и Луганск.

Въпреки тези думи Путин нарече някои от точките, обсъдени с Макрон, основа за напредък, а френският държавен глава ги определи като "елементи на конвергенция". "Много от идеите му (на Макрон - бел. ред.), предложенията му, за които вероятно още е рано да се говори, мисля, че е възможно да станат база на следващите ни общи стъпки," каза руският лидер.

Следващите дни са решаващи

С тон, който на моменти звучеше помирително и компромисно на фона на острите послания на събеседника, Макрон повтори пред Путин, че е нужно да се имат предвид притесненията и на другата страна и да се мисли за "иновативни решения". От Путин се очаква такова, което да "избягва война" - призив, отправен още във встъпителните коментари на френския лидер в началото на срещата. Едновременно с това Макрон предаде на Путин схващането си, че НАТО не бива да се затваря за нови членове като Украйна.

Следващите дни и седмици ще бъдат решаващи за общия отговор на Запада, каза Макрон, а Путин добави, че някои от предложенията му може да са "основа за продължаване".

"Силните" позиции на Путин невинаги са като европейските, заяви Макрон. Нужно е да се обмисли "травмата" от последните три десетилетия и да се премислят събитията от 90-те насам с грижа за "сигурността" на други държави.

"Има силно желание" у Путин да бъде гарантирана териториалната цялост на Украйна и "следващите дни ще бъдат решаващи", включително докато се обсъждат "предложенията от г-н Путин" за деескалация в Източна Европа.

Макрон утре заминава за Киев, където ще се срещне с украинския си колега Володимир Зеленски. И двамата с Путин дадоха да се разбере, че от тяхна гледна точка дискусиите между Москва и Запада трябва да продължат, след като се видят резултатите от тази среща. От думите на Макрон следва, че той и Путин ще разговарят след визитата в Киев.

"Следващите няколко дни ще са решаващи и ще изискват интензивни дискусии, които ще водим заедно," каза още Макрон пред репортери преди пресконференцията.


Русия, "Вагнер" и Мали

Путин бе попитан дали Русия планира да нахлуе в Мали, след като САЩ и ООН потвърдиха, че руската частна военна компания "Вагнер" вече присъства в тази държава, и дали това е обсъждано с Макрон.

"Президентът знае подхода ни към този въпрос, руската държава няма отношения към други компании, които работят в Мали, а ръководството на държавата няма проблеми с работата с тази компания," каза Путин. "Ако Мали иска, може да го прави. Руската дъжрава няма нищо общо. Компаниите ни имат своите икономически интереси. Ще изучим въпроса, но не сме свързани сега."

Частните военни компании не съществуват от гледна точка на руското законодателство. Ако в Сирия и Либия Москва по-често ги наричаше граждани, които не представлавят интересите на руската държава, то по отношение на Мали те по-често биват определяни като компании, които имат пълно право да правят бизнес в чужбина, но това няма отношение към официална Москва.

Темата със стабилността в Западна Африка, бивши колонии и сфера на влияние на Франция, е тревожна за Париж, който е предупреждавал, че хилядите френски войници няма да участват в контратерористични операции редом с руски наемници като тези от ЧВК "Вагнер". По време на пресконференцията обаче Макрон се въздържа от острия тон, с който Елисейският дворец коментира присъствието на свързвани с приближен до Путин бизнесмен наемници в регион, важен за Франция, а все по-силно обхванат от антифренски настроения.

"Няма да има "Северен поток-2", ако Русия нападне"

Разговорът на Макрон и Путин се състоя, докато германският канцлер Олаф Шолц бее в Белия дом за среща с американския си колега Джо Байдън. След него той се връща за разговори с Макрон и полския президент Анджей Дуда в Берлин, където френският лидер ще пристигне след визитата в Украйна.

Американският държавен глава предупреди на пресконференцията, че ако Русия нападне Украйна - "а това означава танкове или войници да пресичат отново границата" - няма да има "Северен поток-2".


За Шолц бе важно да покаже и единен (заедно с Байдън) фронт срещу потенциална руска военна агресия в Украйна след критики, че не е дал достатъчно решителен отговор на на притесненията, че Русия може да нападне и Германия не е готова твърдо да се противопостави на това. Преди срещата с Байдън канцлерът използва възможността да заяви, че "ще се плати много висока цена, ако Украйна е атакувана военно".

Преди визитата във Вашингтон се появиха коментари, че Берлин не демонстрира категоричност в намерението да се откаже от газопровода "Северен поток 2". Както от американска, така и от германска страна канцлерът бива критикуван, че не показва достатъчно ясно лидерство в кризата. Байдън работеше да разсее това съмнение, като каза, че "работим в съзвучие, за да продължим да възпираме руската агресия в ЕВропа и да се справим с предизвикателствата, представени от Китай, и да насърчим стабилността... на Западните Балкани".

"Ще бъдем обединени. Ще действаме заедно. И ще предприемем всички нужни стъпки," каза Шолц на английски.

"Ройтерс" отбелязва, че рейтингът на Шолц се е стопил със 17 пункта за няколко седмици покрай напрежението с Украйна. На германския лидер му предстоят визити и в Киев, и в Москва.

Дневник