Европейската комисия прогнозира в четвъртък, че българската икономика ще расте, подхранвана от инвестиции и търсенето на потребителите, стимулирани от парите за възстановяване.

В публикуваната в четвъртък зимна икономическа прогноза се изразяват очаквания за растеж от 3.7% през тази година и 3.9% през 2023 г. - по-ниски от увеличаването на българския БВП с 4% през миналата година и от прогнозите за 2022 г. на ЕС като цяло.
"Както износът, така и вътрешното търсене, стимулирани от инвестиции, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост, ще поддържат да се разширяват. Очаква се доходите да растат в реално изражение въпреки по-висока инфлация", се казва в прогнозата, която презумира, че България ще получи пари по Плана за възстановяване.

Засега планът за възстановяване и устойчивост не е одобрен заради забавеното му внасяне от служебното правителство, многобройните забележки на Европейската комисия и желанието на кабинета на Кирил Петков да го коригира. България кандидатства за 6.6 млрд. евро безвъзмездни средства от бюджета на ЕС до 2026 г. Българският план е един от едва пет, които все още не са получили финансиране и не са започнали да се изпълняват.

Прогнозата за икономически растеж в България за 2022 г. на Европейската комисия е коригирана надолу спрямо нейните от есента - от 4.1% на 3.7%. Европейската прогноза се различава значително от тази на БНБ, която предвижда ръст на БНБ от 4.5% тази година и потвърждава очакванията на Министерството на финансите за увеличение с 3.7 процента.

В анализа пише, че въпреки очакванията за растеж високите цени на енергията и на храните ще подкопаят покупателната способност на българските домакинства с ниски доходи, ако те не получат допълнителни компенсации от държавата. Енергоемките производства също ще загубят конкурентност заради скъпите горива.

Европейската комисия смята, че за намаляването на високата инфлация ще се необходими допълнителни действия, извън вече наложения от Народното събрание мораториум върху цените на енергията. Според прогнозата регулираните цени на електроенергията ще се увеличат с 15% в средата на 2022 г. и с 20% през средата на 2023 г. Това ще подклажда енергийната инфлация, задържаща поскъпването на високи нива - до 6.3% и 3.9% съответно през 2022 и 2023 г.

Несигурност и рискове и в ЕС

Омикрон вълната е довела до забавяне на икономическото възстановяване в Европа, съпътствано от висока инфлация, безпрецедентни отсъствия от работа, увеличаване на недостига на материали, оборудване и работната цена. Рекордните цени на енергията допълнително са оскъпили живота и са намалили покупателната способност на европейците, особено в домакинствата с ниски доходи.

Според прогнозата забавянето на възстановяването, причинено от Омикрон, няма да продължи дълго и през втората половина на годината ускоряването на растежа ще се поднови. Въпреки това Еврокомисията коригира надолу прогнозите си за икономически растеж спрямо очакванията си от есента и завиши тези за нивата на инфлация.
"Несигурността и рисковете остават високи, защото развитието на пандемията остава неизвестно", заяви еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони.

Икономиката на ЕС ще нарасне с 4% през 2022 г. и с 2.8% през 2023 г. Растежът в еврозоната също се очаква да е 4% през 2022 г., като ще се забави до 2.7% през 2023 г. Еврокомисията смята, че до края на годината всички държави ще успеят да върнат икономиките до размерите им отпреди пандемията - ниво, достигнато от ЕС като цяло през третото тримесечие на 2021 г.

След достигане на рекорден темп от 4.6% през четвъртото тримесечие на миналата година инфлацията в еврозоната се предвижда да достигне пик от 4.8% през първото тримесечие на 2022 г. и да остане над 3% до третото тримесечие на годината. Тъй като натискът от ограниченията на предлагането и високите цени на енергията ще отслабват, се очаква инфлацията да спадне до 2.1% през последното тримесечие на годината, преди да се придвижи под целта от 2% на Европейската централна банка през 2023 г., се казва в прогнозата.

Брюксел очаква глобалният растеж през тази година да достигне до 4.2%, като смята, че Европа се намира в по-добро положение от други региони заради високите нива на ваксинация срещу COVID-19 на населението си.

Дневник