Докато в Европа страхове за избухването на пълномащабна война в Украйна се усилват, а дипломатическите усилия за намаляване на напрежението продължават, президентът Румен Радев ще проведе днес второто за годината заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

На него ще бъдат обсъдени рисковете и заплахите за България и състоянието на въоръжените сили. На срещата се очаква премиерът Кирил Петков да представи стратегическия план за действие при ескалация на конфликта между Русия и Украйна. Документът бе подготвен миналата седмица след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Въпросът е дали той предвижда вариант не за директен военен конфликт - нещо, което Москва непрекъснато и категорчно отрича да планира - а за продължаваща години наред хибридна кампания на Русия за натиск над района и България, хакерски атаки, политически провокации от подставени проруски лица или стимулиране на корупцията и отслабване върховенството на правото в страната.

Очаква се да бъде изготвена и единна позиция по въпроса за засиленото военно присъствие на съюзнически части в източната част на алианса, която да бъде представена на срещата между министрите на отбраната на страните от НАТО тази седмица.

Засега българските институции показват принципно единомисилие по повечето теми с някои малки, но съществени разлики. В последните си медийни участия и президентът, и премиерът изразиха увереност, че войната в Украйна може да бъде избегната изключително чрез средствата на дипломацията, а към санкции и военните мерки ще се прибягва като към крайна мярка. Съгласие се демонстрира и за приемането на допълнителни военни части в страната като част от подсилването на източния фланг на НАТО. Но то е по-близо до заявената в края на миналата година позиция на министъра на отбраната, че не са налице необходимите обстоятелства за подобно нещо, отколкото до покана за ротационно разполагане на съюзнически части.

Избраната формулировка е натовски съюзници да запълнят дефицитите на български батальон с българско командване, но под координацията на алианса. Премиерът говори миналата седмица пред Би Би Си, че това е българският принос като лоялен член на НАТО. Но в същото време не се говори какво не достига на българската част за реагиране в криза и защо се смята, че какъв е този принос с непълноценно функциониращо формирование.

Държавният глава Румен Радев не пропусна да отправи критики към управляващите, че се сещат за въоръжените сили само от криза на криза. Той не посочи кое точно правителство има предвид, н опредвид факта, че сегашното е едва на два месеца, логично е да се предположи, че критиките са към годините на управление на ГЕРБ. "Трябва да има непрекъснато внимание на най-високо държавно ниво към тяхната боеспособност", добави Румен Радев. Но президентът пропуска, че между май и декември миналата година страната бе управлявана от подбрано и назначено от него служебно правителство, ръководено от бивш висш военен, който е настощият министър на отбраната. Предишната потенциална криза около Украйна бе покрай големи руски военни учения през април. Служебните кабинети на Стефан Янев също носят отговорностза ситуацията.

Повод за думите му стана обявената от министъра на отбраната Стефан Янев информация, че доставката на първите осем изтребителя F-16 ще закъснее. Радев заяви, че това представлява риск за въздушния суверенитет на България и поиска ясни ангажименти за развитието на въоръжените сили от управляващото мнозинство.

В страната пристигнаха четирите самолета Eurofighter EF-2000 Typhoon II на испанските военновъдушни сили, които ще изпълняват задачи по охрана на въздушното пространство на България съвместно с българските ВВС до 31 март 2022г. След това през април и май се очакват два нидерландски F-35 в небето над България, а британски Typhoon може да подсилят защитата на Румъния и България. Част от всичко това е по график, подготвен преди последната криза около Украйна, а част са извънредни или двустранни договорености.

Нищо е се говори за настоящото положение на военноморските сили и бреговата охрана. Черно море се превръща в гореща зона на противостоене между НАТО и Русия. Как българските бази, оборудване и военни участват в това не е много ясно.

Съседни на Украйна държави се подготвят за бежанска вълна от хиляди, а потенциално и от стотици хиляди, бежанци в случай на военен конфликт там. Дали и какво се подготвя да посрещне България не е известно, макар да има хиляди украинци от етнически български произход. По думите на премиера България е готова да изпрати самолети, ако се наложи евакуация на нейни граждани. Външният министър Теодора Генчовска каза нещо подобно преди време, но без уточнение за кои български граждани става дума.

След няколко големи пробива в цифровата сигурност на България през последните години трябва да има обявени и вече задействани мерки за допълнителна защита на стратегически важна инфраструктура, банки, болници, институции и дори медии.

Извън военната подготовка премиерът неведнъж е заявал, че е небходимо да са изготви и план, чрез който да се минимизират рисковете при евентуано спиране на газоподаването от руска страна към България. При такова развитие е възможно да бъде спрян частично износът на ток или да започне внасянето на втечнен газ през Гърция. За да се осъществи първият вариант обаче е необходимо разрешението на Европейската комисия, която освен, че няма все още становище по въпроса, към момента не е представила единна позиция на Европейския съюз, която да бъде подписана и одобрена от всички страни членки.

Същевременно по примера на САЩ и Великобритания, българският премиер препоръча българите в Украйна да напуснат страната, ако нямат важна работа. Министерство на външните работи призова българските граждани да се въздържат от пътувания в Украйна "предвид усложняващата се обстановка в и около" страната.

Дневник