Европейският парламент (ЕП) отказа да свали имунитета на Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, като приема, че искането, отправено от българската прокуратура, е политически мотивирано, преследва такива цели и в него липсва юридическа основа.

Решението е окончателно. За него са гласували 418 (от над 600) депутати, като с него се потвърждава и отказ на комисията по правни въпроси да свали имунитета на Йончева.

Докладчик по искането, отправено през 2019 година, е Жил Льобретон - европейски депутат от крайнодясната група "Идентичност и демокрация".
Заключението на Жил Льобретон, подкрепено от мнозинството евродепутати, е, че в конкретния казус са налице основателни съмнения, че в искането на главния прокурор Иван Гешев си проличава, че се цели използване на наказателно производство за дискредитиране на член на Европейския парламент.

"Имунитетът ми остава, защото преследването срещу мен в България е политически мотивирано и това стана ясно в Европейския парламент. Аргументите на европейските депутати са ясни и те трябва да се отчетат от българските власти. Наказателните производства не трябва да се използват като политически бухалки - не трябва да има и минимум съмнение в това. Нужни са реформи и гаранции за безпристрастност и политическа неутралност", коментира Елена Йончева, цитирана в прессъобщението на нейния офис за решението на Европейския парламент.


Защо беше поискан имунитетът на Йончева

През ноември 2018 г. бившият главен прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Елена Йончева, тогава депутат от БСП, припомни наскоро "Капитал". Йончева доброволно се отказа от имунитета си. През януари 2019 г. й беше повдигнато обвинение за пране на пари.

Според прокуратурата през юни 2012 г. управляваното от Йончева дружество "Офроуд" ООД е получило финансови средства от КТБ чрез офшорната компания "Далий трейдинг лимитид". Според обвинението това представлява пране на присвоени от собственика на банката Цветан Василев средства. Йончева влезе в ЕП като водач на листата на БСП през май 2019 г., а през ноември прясно избраният наследник на Цацаров Иван Гешев поиска и имунитета й като евродепутат. Йончева подаде жалба срещу българските власти в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който трябва да прецени дали делото за пране на пари срещу нея е единствено с цел да я репресира.

Обвинението срещу Йончева е повдигнато след инициирани и огласени от нея серия разследвания за корупция при изграждането на оградата по границата, за некачественото пътно строителство в България, с което основно се хвали ГЕРБ, както и за аферата "Кумгейт", в рамките на която излязоха данни за облагодетелстване с публични средства на свързани лица с бившия депутат Делян Добрев. Той е един от тримата активисти на ГЕРБ, сезирали прокуратурата срещу Йончева.

Според колегите на Йончева от Европейския парламент досъдебното производство срещу нея е започнато в момент, когато политическата й ангажираност е вече добре известна - по това време тя е народен представител в българския парламент. В същото време то се отнася за много по-ранен период, в който тя е работила като журналист. "Подобно забавяне на действията не е обосновано по убедителен начин", пише в решението, цитирано в прессъобщението за него. Европейските депутати от Комисията по правни въпроси отчитат факта, че сигналът за разследването е подаден от нейни политически опоненти (представителите на ГЕРБ Делян Добрев и Антон Тодоров), като се отбелязва и изключително активната й дейност по разобличаването на корупцията в управлението на ГЕРБ, както и заплахата, отправена към нея в записа с гласа на бившия премиер Бойко Борисов. Той е направен няколко дни след като Елена Йончева внесе в прокуратурата три сигнала, свързани с "Барселонагейт".

Дневник