Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) е приела вчера становище, което днес и пленумът на ВСС гласува и с което се настоява да не бъде намаляван бюджетът на прокуратурата, защото по този начин се създава "опасна тенденция за натиск" и има риск от блокиране на работата на цялата съдебна система. Бюджетът за 2022 г. е обсъждан и приет на първо четене в парламента, а предложението на депутати от управляващата коалиция предвижда 20 млн. лв. от бюджета на прокуратурата да бъдат пренасочени към Българската академия на науките (БАН).

Според прокурорската колегия и главния прокурор Иван Гешев предложението за намаляване на бюджета представлява опит за противопоставяне на държавното обвинение както със съда, така и с БАН, а освен това е в нарушение на uонституцията и практиката на Конституционния съд. От прокурорската колегия предупредиха, че има сериозен риск още през пролетта да се блокира работата на съдебната система, тъй като няма да има достатъчно бюджет, в който да се покрият разходите по назначените експертизи, а инфлацията допълнително ще влоши положението и за обикновени режийни разходи.

Предложението за орязване на бюджета на съдебната власт с 20 млн. лв. е мотивирано с "необходимостта от спешно реформиране и преструктуриране на прокуратурата с оглед постигане на по-висока ефективност" и е предвидено средствата да се пренасочат към БАН. Според Гешев обаче ефективността щяла да е нулева, защото прокуратурата няма да внася дела в съда, което пък било в интерес на престъпността.

Опит за политическо влияние и "санкциониране" на прокуратурата

"Намираме за недопустимо обвързването на средствата за текущи разходи на mрокуратурата с необходимостта от "спешното ѝ реформиране и преструктуриране с оглед постигане на по-висока ефективност". Същото дефинираме като "санкциониране" на прокуратурата с недопустими мотиви, което е не само в нарушение на основните конституционни принципи, но е и нетърпимо поставяне под условие на върховенството на закона у нас. Същото е пряк опит за влияние и подчиняване на структури на съдебната власт от другите държавни власти и не може да бъде прието в демократичното общество - част от европейското правно пространство", се посочва в становището, което ще бъде изпратено в парламента.

"Призоваваме да се преустановят целенасочените опити за политическо влияние върху Висшия съдебен съвет и съдебната власт, като всеки конституционно определен орган изпълнява задълженията си в рамките на своите компетентности. Държавата като единство от различните видове власти е задължена да осигури независимостта на органите на съдебната власт и да не допуска противопоставяне помежду им", настояват още от ВСС.

Гешев: Надежда Йорданова сигурно е заета с по-важна задача да преглежда сигнали

Главният прокурор Иван Гешев изрази съжаление, че на днешното заседание на пленума министърът на правосъдието Надежда Йорданова отсъства, и добави, че се обсъжда важна тема - независимостта на съдебната власт.

"Предполагам, че е много заета с важна работа, като примерно сортиране на сигнали срещу магистрати и обработката им, и проявявам разбиране към тази високо отговорна дейност. На всички нас е ясна конституционната регламентация, за българските граждани да кажем, че това не е първият опит за въздействие, всички те свършиха катастрофално в КС, има трайна практика. Напоследък конституцията, законите и международните ангажименти и европейски ценности не са на мода. Това е директна политическа атака, маскирана под това, че се оказва финансова помощ на БАН", коментира главният прокурор.

По думите му се оправи опит да се противопоставят БАН и съдебната власт, а също така и прокуратурата и съдилищата. "Не знам кой политически гений го измисли това, но явно не ползва "Гугъл". Колкото и пари да се отпуснат на българските пенсионери, на БАН, на здравеопазването, те няма да са достатъчни, но това няма да отмени задължението, че трябва да се осигури бюджетът на съдебната власт. А как това ще стане е отговорност на Народното събрание", добави още Гешев.

По думите му орязването на бюджета с около 60% е елементарен опит за напрежение между българската наука и съдебната власт и е обречено на неуспех, а освен това показва политическо безсилие.
Гергана Мутафова от прокурорската колегия обобщи, че орязването е в размер на 20 млн. от общо 34 млн. лв. от прокуратурата в перото за текущи разходи.

"Прокуратурата не е харесвана, не е удобна, тя бива санкционирана за тази своеволност и още през май ще се окаже, че няма да има пари за нейното функциониране", добави още тя.

"Не искаме да се молим за пари на изпълнителната власт. Това ни поставя в зависимост. Държавата е длъжна да осигури необходимия финансов ресурс на органите на съдебната власт, за да може да функционират нормално", коментира от своя страна представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев.

Атанаска Дишева и Олга Керелска от съдийската колегия предложиха редакция на текста, за да звучи по-аргументирано и професионално, но предложенията за редакция бяха отхвърлени. Дишева възрази и на реплика на главния прокурор, който каза, че прокуратурата не трябва да се моли, за да работи за българските граждани. "Българските граждани също не трябва да ви се молят, за да работите", обърна се Дишева към Гешев. В крайна сметка бе гласувано становището да бъде изпратено в парламента. Там коментарите по темата продължиха.

Надежда Йорданова: Това не е наказателна акция срещу прокуратурата
Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов не коментира казуса по същество, но подчерта, че именно чрез бюджета на прокуратурата могат да се вкарат по-сериозни форми на отчетност, като например да има повече елементи на програмно бюджетиране. Иванов определи решението като мярка за постепенно ограничаване на безконтролността на прокуратурата и добави: "Естествено е, че когато ограничаваме тяхната отговорност, те ще кажат това е противозаконно."

"Българската прокуратура трябва да разбере, че не може да се държи като държава в държавата и ако искат българските прокурори да се ползват с уважение, е добре да започнат да дават отчет и да престанат да се държат като лична гвардия на Иван Гешев. В случая става дума за такъв инструмент и разбирам, че ще има съпротива", добави още Иванов.

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова заяви, че намаляването на бюджета не представлява наказателна акция спрямо прокуратурата. Както и съпартиецът ѝ Христо Иванов тя заяви, че в момента тече нормална процедура за даване на предложения между първо и второ четене на бюджета, и добави, че конкретно това предложение не е обсъждано и коментирано с Министерство на правосъдието.

"Нека да припомним, че бездействието на прокуратурата струва скъпо. България има една от най-високите бройки прокурори на глава от населението. Ние харчим най-голям процент от БВП за правосъдие, а усещаме ли правосъдие", попита риторично Йорданова. По думите ѝ трябва да бъде въведено програмно бюджетиране, за да има ефективност на публичните средства.

Министърът посочи, че разходите за почивни станции и тренировъчни помещения на прокуратурата са два пъти повече от разходите на всички съдилища.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид пък заяви, че намаляването на бюджета било "лична фиксация" спрямо главния прокурор от страна на управляващите и представлява опит за подчиняване на съдебната система.

Росен Желязков от ГЕРБ коментира, че "всяка намеса в съдебната система, било то и финансова, е притеснителна".

Дневник