България е класирана на 29-то място по икономическа свобода в Индекса за 2022 г. на американската фондация "Херитидж сред 45 страни в Европа, като общият ѝ резултат е над средните показатели за Стария континент и света. Зад България са класирани страни като Словения, Япония, Белгия, Испания и др.

От фондацията отбелязват, че през последните пет години България се е радвала на икономически растеж средно над 2 на сто годишно, въпреки спада през 2020 г. Допълва се, че икономическата свобода е нараствала през всяка от същите пет години.

"Водено от увеличения по показатели като съдебната ефективност и фискалното здраве, България регистрира общо увеличение на икономическата свобода с 3,1 точки от 2017 г. насам и се присъедини към редиците на "предимно свободните" страни през 2020 г. Показателите за фискално здраве са особено положителни, но по-нататъшна работа е необходима за укрепване на върховенството на правото", изтъкват от фондация "Херитидж".
Във връзка с въздействието на COVID-19 в България се посочва, че към 1 декември 2021 г. 28 542 души са починали от болестта, а отговорът на правителството на кризата по отношение на неговата строгост е класиран на 83-то място сред страните, включени в Индекса, а българската икономика се е свила с 3,8% през 2020 г.
Като кратък бекграунд за България "Херитидж" отбелязват, че комунистическата доминация в бившата Народна република България е приключили през 1990 г. Припомня се, че страната се присъедини към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. "Корупцията тормози както страната, така и правителството. През 2021 г., след много месеци на политически спорове и два неуспешни парламентарни избора, Кирил Петков и неговата нова центристка, антикорупционна политическа партия "Продължаваме промяната" беше изненадващ победител на изборите през ноември. Петков състави коалиционно правителство през декември 2021 г. Проруският независим Румен Радев, както го представя фондацията, спечели до голяма степен церемониалния президентски пост през 2016 г. Туризмът, информационните технологии и телекомуникациите, селското стопанство, фармацевтиката и текстилната промишленост са водещи индустрии. България остава извън Шенгенското пространство, но неотдавнашни стъпки я доближиха до членство в еврозоната.

По отношение на върховенството на правото се отбелязва, че правата на частна недвижима собственост са защитени от националните закони и директивите на ЕС, но вътрешни регулаторни пречки, намесите на прокуратурата и непоследователната съдебна практика отслабват прилагането.
Съдебната система остава една от институциите с най-малко доверие в България, а твърденията за шуробаджанащина, корупция и незаконно политическо и бизнес влияние са масови. Корупцията по високите етажи на властта, особено при обществените поръчки и използването на средства от ЕС, също е широко разпространена.

В графата размер на правителството се посочва, че и индивидуалните, и корпоративните данъци са плоски в размер на 10 процента. Общата данъчна тежест се равнява на 20,3% от общия вътрешен доход. Държавните разходи възлизат на 36,3% от БВП през последните три години, а бюджетните дефицити са средно 1,3% от БВП. Публичният дълг е еквивалентен на 23,8 процента от БВП.

По отношение на регулаторния пейзаж се изтъква, че той се променя непредвидимо. Придобиването на разрешителни за бизнес може да бъде трудно, а процесът е изпълнен със закъснения. Разходите за труд са ниски по европейските стандарти, но производителността също изостава, а населението намалява. Правителството продължава да получава големи субсидии от ЕС за селското стопанство и други икономически сектори на България.

На първите седем места в индекса, които са определени като свободни, са класирани Сингапур, Швейцария, Ирландия, Нова Зеландия, Люксембург, Тайван и Естония.

Дневник