С лазери, нагряващи водородно гориво, разстоянието между Земята и Марс може да се измине само за 45 дни.

Тази дръзка идея идва от учени в университета "Макгил" в Монреал, Канада, чието изследване разглежда възможностите за пътуване до Марс с термолазерна система.

Тя е далеч от осъществяване, но е в отговор на предизвикателство, отправено от американската космическа агенция НАСА за нови възможности за задвижване на космическите кораби. Работата по нея вероятно ще е интересна на агенцията и на Китай, които планират пилотирани мисии до Марс през следващото десетилетие.

Предложението

Според проекта лазерна инсталация на Земята може да нагрява водородна плазма в отделение зад космически кораб ("като гигантски чайник" по описание на авторите) и това да създава тяга, изстрелваща апарата до Марс за едва 45 дни. Там корабът би използвал технологията aerobraking: атмосферата се използва едновременно като спирачка и кормило, като при плаването, за да се намали орбиталната височина без навлизане в атмосферата. Този метод е необходим, защото апаратът няма да разполага със собствено гориво, за да се забави без помощта на лазерна установка (каквато някой ден може да има на Марс) и тя да създаде нужната обратна тяга. .

Това няма да е технологията, която ще изпрати пионерите на марсианското пътуване. Подобен апарат обаче би могъл да доставя запаси на бъдещи колонизатори, а с него някой ден могат да пътуват и хора според сайта Phys.org.

Инсталацията ще включва множество устройства, които ще излъчват в инфрачервения спектър, с обща сила около 100 мегавата: електричеството, което ползват 80 хил. домакинства в САЩ. Тя ще нагрява плазмата до 40 хил. градуса по Целзий и ще позволи корабът да се оттласне от Земята за 58 минути. Може да се изработят механизми, които да нагаждат кораба към земната орбита, докато планетата се върти.

За осем часа апаратът би преминал Луната; при стигането до Марс още ще поддържа скорост 16 км/сек.

Задвижване с насочена енергия

Предаденото наскоро на сп. Astronomy & Astronomy изследване се фокусира върху метода на задвижване с насочена енергия (подобно на термоядреното задвижване, но лазерът играе ролята на реактора), възможностите за който се разработват от различни университетски проекти. Друг известен пример е на т.нар. Инициатива за междузвездни изследвания (Initiative for Interstellar Studies, i4is), британска организация с идеи за пътуване и колонизация на близки звезди.

Планът на i4is предвижда лазерна система да се използва за ускоряване на космически кораб до стойности, които са само част от светлинната, но и така близки системи може да са достижими за десетилетия, а не векове или хилядолетия.

За изданието Universe Today водещият изследването Еманюел Дюпле от "Макгил" обяснява, че задвижването с насочена енергия може да се използва за бързо придвижване между планети в Слънчевата система.

Да се скъси времето от 6 месеца

Работата по редовни мисии до Марс ще е съпътствана от много предизвикателства. Мисиите към Червената планета могат да потеглят едва веднъж на 26 месеца, когато двете планети са в достатъчно близки позиции една до друга по орбитите си.

Със сегашната технология са нужни между 6 и 9 месеца за достигане до Марс. С термоядрено задвижване агенциите се надяват това да стане възможно и по-бързо - за сто дни.

Конкретният проект е отговор на предизвикателство, отправено от НАСА за дизайн на мисия до Марс, която може да носи полезен товар 1000 кг, за не повече от 45 дни или да осъществява подобни бързи пътувания в Слънчевата система или отвъд нея.

Подобен план би бил много ценен, защото ще намали риска астронавтите или бъдещите пътници да бъдат изложени на въздействието на галактическо космическо лъчение и слънчеви бури.

Дневник