Руският президент Владимир Путин обяви, че Москва признава самообявилите се "народни републики" в Донецк и Луганск.

Путин подписа секунди след изявлението си както укази за независимостта им, така и договори за взаимопомощ и сътрудничество с лидерите на "ДНР" и "ЛНР", Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Двамата бяха в Кремъл за пряко излъчената церемония.

Новината бе известна преди речта му и церемонията, тъй като той я съобщи на лидерите на Франция и Германия. Това стана известно от публикация на сайта на президентството в Москва преди очаквано тази вечер обръщение на руския лидер по темата.

 

Преди изявлението на Путин на сайта на Кремъл се появи съобщение, според което руският лидер е разговарял с френския президент Еманюел Макрон и "в най-близко време" щял да бъде подписан указ за признаването на ДНР и ЛНР. Според това изявление Макрон, както и германският Шолц, изразили разочарованието си от последните развития.

В последвалата реч той обясни, че "управляващата в Киев върхушка постоянно заявява нежеланието да изпълне Минските договорености", а се готви за "нов блицкриг" в Донбас (нещо, което Украйна отрича). Както и да се сменят депутатите в парламента, "не се сменя по същността" националистическата власт в Киев, превърнала Украйна в "колония в марионетен режим", създаваща опасност за Русия. "В тази връзка смятам да приема решението да призная Донецката и Луганската народна република."

Какво означава това на практика

Признаване на т. нар. Доценка народна република и Луганска народна република означава не само признаване отцепването на тези части от Украйна. То е и край на Минските споразумения, първото от които бе подписано през 2015 г. и които Москва непрекъснато настоява да се изпълнят. Сред основните руски искания, които най-често биват изтъквани, е Киев да приеме закон за особения статут на Донбас, който да отвори вратата към по-голямо самоуправление.
Действията на Путин означават, че за Русия "републиките" вече са независими, а и че те имат с Москва договори за сигурност, каквито поискаха днес сепаратистките лидери и които биха предоставили фактическа руска защита на двата неконтролирани от Киев района. Предстои да се разбере и дали заплаха на двете Републики (каквато Москва твърди, че има) би дала достатъчно основание за нахлуване в Украйна - каквото предвиждат Съединените щати, Великобритания и други страни - за да бъдат те защитени. Има и други неизвестни: например в какви граници точно се признават "републиките", в историческите (каквото предложение имаше на Съвета за сигурност) или в контролираните от сепаратистите.

Това стана след обявена от "републиките" и Русия ескалация от последните дни, включваща съобщения за обстрел от Киев (опровергавани), евакуация на населението (в която се дават статистики за времето от началото на годината) и презгранични инциденти, които Украйна отрича. Последният, който предшестваше тъкмо началото на Съвета по сигурността, дори включваше, според руското министерство на отбраната, преминали границата машини на бойната пехота и "диверсанти".


В очакване на решението Киев поиска спешни консултации в Съвета за сигурност на ООН.

Аргументи

В последвалото изявление (което продължава над 40 мин. към 21:20 ч. българско време и чието съдържание е по-подробно в края на статията) той обрисува картина на "създадената от Русия" Украйна като заплаха: тя искала да има ядрено оръжие; САЩ и НАТО наблюдавали през нея територията на Русия; пристъпили към усвояването на територията на Украйна като арена на бъдеща война и извършвали многонационални учения с "антируска насоченост".

"Очевидно е, че подобни учения служат за прикритие на увеличаването на групировките на НАТО на територията на Украйна," каза Путин, като заяви, че целта е да се спира развитието на Русия. "Очевидно не искате да сме ви съюзник, но защо да сме ви враг?"


Така Путин аргументира притесненията си от факта, че Украйна смята за стратегически приоритет желанието си да влезе в НАТО; свободният ѝ избор предполагал укрепване на сигурността за сметката на сигурността на други държави. "Влизането на Украйна в НАТО е основна заплаха за сигурността на Русия," каза и се върна към руските свързани със сигурност притеснения от разширяването на НАТО и разполагането на сили в Източна Европа, които Западът пренебрегвал. Дори обобщи ситуацията с поговорката: "Кучетата си лаят, керванът си върви."

Силна подкрепа в руския Съвет за сигурност

За признаване на двете подконтролни на сепаратистите зони днес се застъпиха самите им ръководители, Денис Пушилин и Леонид Пасечник, но и присъстващите на свикания извънредно от Путин Съвет по сигурността. Същият призив се съдържаше в резолюция, приета от Държавната дума миналата седмица.

Путин чу много гласове "за" признаване по време на Съвета за сигурност. Сред тях бе бившият президент и премиер, днес - зам.-председател на съвета Дмитрий Медведев, заедно с председателите на двете камари на парламента Валентина Матвиенко и Вячеслав Володин, вътрешният министър Владимир Колоколцев и ръководителят на вътрешните войски Росгвардия Виктор Золотов.

От заместник-ръководителя на администрацията си например чу, че Донбас не е нужен "нито на Украйна, нито на съюзниците ѝ" в какъвто и да било вид и че Киев никога нямало да изпълни Минските споразумения. Според Медведев ДНР и ЛНР били "разменна карта" за Украйна и било като с признаните от Русия Абхазия и Южна Осетия (част от Грузия) през 2008 г.

Секретарят на Съвета и близък до Путин Николай Патрушев пък заяви, че "признанието е нужно", защото "народът (на ДНР и ЛНР - бел. ред.) повече не бива да се мъчи.


Реакции

Евросъюзът обяви станалото за нарушение на международното право.

Малко след речта на Путин британският премиер Борис Джонсън обяви решението му да признае ДНР и ЛНР за нуршение на международното право и "крещящо посегателство на суверенитета и целостта на Украйна". Попитан дали е назрял моментът за санкциите обаче, той обясни, че първо трябва да се види какво ще стане в Източна Украйна.

Олаф Шолц, канцлерът на Германия, която е една от страните по Минските споразумения, е казал тази вечер на Путин в телефонен разговор, че признаване на "републиките" е едностранно нарушаване на споразуменията. Русия носи отговорност за намаляване на напрежението, допълнил той съгласно съобщението от Берлин.

В него се казва, че външният министър Аналена Бербок е поискала разговор с колегата си Сергей Лавров и то я уверил, че изпълняването на Минските споразумения е единственият начин да се разреши конфликта в Източна Украйна.

Европейският съюз по-рано предупреди Русия да не признава ДНР и ЛНР за независими. "Готови сме да реагираме със силен обединен фронт, ако той (Путин - бел. ред.) реши да го направи," обяви ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел след редовния съвет на външните министри в Брюксел.

Какво още каза Путин за Украйна

Последва и обръщението на Путин, което той нарече обръщение и към съотечествениците ни в Украйна, включително за да ги информира за последващите стъпки.

Путин обясни, че национализмът и корупцията в Украйна подменили историческите, културните и социалните интереси на народа с етнографски атрибути и с "грабеж на гражданите", а "усточива държавност" в Украйна така и не се формира. Затъването в битки на различни олигархични кланове и корупцията са за сметка на Източна Украйна и интересите на жителите. Няма независима местна власт и съдилища, а неправителствени организации имат повече права от съдебните органи, твърди още президентът.

Говори за "дерусификация" и "принудителна денационализация" и атаки срещу "руснаците, опитвали да съхранят своя език и идентичност". Тук Путин говори за закона за образованието, намаляващ дела на преподаването на малцинствени езици в училищата. Постави под въпрос правото на Украйна да отдели църквата си от руската и припомни тезата, че жителите на Крим изразили суверенния си избор да влязат в Русия (Западът и редица международни организации поставиха под въпрос самия референдум).
Президентът стъпи на обичайните твърдения, че събитията на Майдана през 2014 г., когато многохилядни протести свалиха властта, са държавен преврат, за който са получени множество пари от САЩ, но обикновените хора не получили нищо. Напротив, "радикалите" осъществили "терор на политици и журналисти" срещу "преврата".


Той започна с исторически преглед кога и как "според общоизвестни факти" това били територии от Югозападна Русия. Съвременна Украйна е изцяло създадена от болшевиките, като Ленин и съратниците му са го направили грубо спрямо самата Русия, отделяйки части от историческите ѝ територии без да питат никого. Сталин придал окончателния вид на Украйна като и дал за територии от Полша, на която пък били предадени германски земи.

Той обясни, че Украйна е "неделима част от историята ни" и че "създадената от комунистическа Русия" страна представлява "древни руски земи". Територията ѝ пък била "произволно формирана" и в резултат от "съветските политики", а Владимир Илич Ленин бил неин "автор и архитект" (на практика Путин има предвид Украйна като съставна част на СССР). Донбас пък бил "вкаран" в състава на Украйна.

"Защо обаче трябваше да се правят подобни щедри подаръци" като Крим и други земи, съставили днешна Украйна, за да падне тя в ръцете на "националисти" и "благодарни потомци", пита иронично Путин.


Нещо повече, Путин обвини комунистическото ръководство от 80-те, че за да реши икономическите проблеми на Украйна, се върнало към ленинския принцип на самоопределението и подхранило национализма. Съдбата на СССР била прдрешена две години преди разпада му, а националистите си приписали заслугите; вместо това проблемът бил в "стратегически грешки" на ръководството в държавното строителство, икономическите и националните политики. Разпадането на СССР било "на тяхната сметка".

Независимо от това Москва оказала огромна помощ на Киев в първите над 2 десетилетия (до 2013 г.) и дори приела да погаси сама целия съветски дълг, макар че и другите субекти (очевидно се има предвид и Украйна) трябвало да поемат част от него.

"Русия винаги си е сътрудничила с Украйна с уважение и интереси," каза Путин. "Но украинските власти предпочитаха да действат така, че да имат всички привилегии в отношенията с Русия, а никакви задължения... Диалогът с Русия се използва като търговия със Запада."

"Цивилизационният избор" на украинския елит в посока към Запада не е свързан с избор за доброто на народа, а със съхраннието на милиарди, откраднати от украинските граждани, в западни банки, твърди още президентът.

Дневник