Признаването от Русия на отцепническите райони в Източна Украйна за независими републики е на практика едностранно прекратяване на действието на Минските споразумения. Те бяха приети през 2014-2015 г. и фиксираха основните мерки за разрешаване на ситуацията в Донбас. Те не са подписвани от държавни ръководители, но има група държави, които наблюдават прилагането им.

Подписите си под тях поставиха швейцарката Хайди Талявини (ръководител на мисията на ОССЕ в Контактната група за Украйна), бившият украински президент Леонид Кучма, посланик Михаил Зурабов (специален представител на Русия в Контактната група за уреждане на ситуацията в Украйна) и тогавашните лидери на сепаратистите Захарченко и Плотницки.

Кой и кога прие Минските споразумения

Минските споразумения бяха подписани от тристранна контактна група за разрешаване на ситуацията в Донбас. В нея участваха представители на Украйна, Русия и ОССЕ.

На 5 и 19 септември 2014 г. бяха подписани протокол и меморандум, това бяха първите документи. Споразумението бързо се разпадна, с нарушения и от двете страни.

На 12 февруари 2015 г. беше подписан Комплекс от мерки от 13 точки за изпълнение на Минските споразумения ("Минск-2"), който като цяло съвпадна със септемврийските споразумения.

Приемането на "Минск-2" стана след сраженията между проруски части на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР с украинската армия, завършили с окупацията на района на Дебалцево от сепаратисти. След това в Минск се проведе среща в Нормандския формат (с участието на президентите на Русия, Украйна, Франция и Германия). Документът е подписан от същата контактна група, а лидерите на четирите държави го подкрепиха със своята декларация.

В него бяха определени военни и политически стъпки, които остават неизпълнени. Голяма пречка беше настояването на Русия, че тя не е страна в конфликта и следователно не е обвързана с неговите условия. Точка 10, например, призовава за изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования и военна техника от двата спорни региона, Донецк и Луганск: Украйна казва, че това се отнася за сили от Русия, но Москва отрича, че има сили там.

Какви мерки бяха определени от Минските споразумения

1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня

2. Изтегляне на всички тежки въоръжения от двете страни

3. Мониторинг и проверка от ОССЕ

4. Да започне диалог относно временното самоуправление за областите Донецк и Луганск в съответствие с украинското законодателство и да признае техния специален статут с парламентарна резолюция.

5. Помилване и амнистия за хората, участващи в бойните действия

6. Размяна на заложници и пленници.

7. Предоставяне на хуманитарна помощ.

8. Възобновяване на социално-икономическите връзки, включително плащане на пенсиите.

9. Възстановяване на пълния контрол на държавната граница от правителството на Украйна.

10. Изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника и наемници.

11. Конституционна реформа в Украйна, включително децентрализация, със специално споменаване на Донецк и Луганск.

12. Избори в Донецк и Луганск при условия, съгласувани с техните представители.

13. Засилване на работата на Тристранна контактна група, включваща представители на Русия, Украйна и ОССЕ. (

Всъщност в продължение на 7 години, след дълги преговори, страните успяха да постигнат само размяна на насилствено държани лица (фактически на затворници). ДНР и ЛНР, както и руското външно министерство многократно обвиняваха Киев в незаконно окупиране на населени места в буферната зона и появата на тежка техника там.

Върховната Рада прие закон за специалния статут на Донбас през 2015 г., той свърза влизането му в сила с провеждането на местни избори. В същото време Киев настоя, че първо трябва да възстановят контрола над границата и едва след това да проведат избори. Москва категорично не се съгласи с това.

През 2019 г. членовете на Контактната група приеха така наречената "формула на Щайнмайер" (на името на нейния автор, германския външен министър и настоящ президент Франк Щайнмайер), според която законът за специалния статут трябваше да влезе в сила след местните избори в Донецк и Луганск, стига те да бъдат признати за отговарящи на стандартите на ОССЕ. На страните така и не успяха да се споразумеят за процедурата за провеждане на избори.

Дневник