Лъч светлина, няколко проблясъка и задоволяване със самото участие - това е равносметката за българските спортисти в зимните олимпийски игри в Пекин. В центъра на вниманието заслужено попадна Алберт Попов, който записа най-доброто класиране, като стана девети в слалома.

Извън него поводите за поставяне на високи оценки на скромния български отбор не бяха много.

С 16 спортисти с квоти за Пекин България щеше да има най-малкия си отбор от Сараево 1984 насам. Съставът се сви допълнително, тъй като ски бегачът Симеон Деянов не успя да пътува за игрите заради заразяване с коронавируса.

Българският отбор трябваше да се задоволи с четири влизания в топ 20. Освен деветото място в слалома Попов записа и 17-о в гигантския слалом. Милена Тодорова единствена от биатлонистите влезе в топ 20, като стана 17-а в спринта, а сноубордистът Радослав Янков отпадна в осминафиналите.

"Нека сме наясно - ние сме малка държава, с неголям потенциал в спорта, но със силен дух и велики шампиони. Обаче само с ентусиазъм, себераздаване и амбиция невинаги се получава. На това отдавам тези пикове и спадове в представянето ни на олимпийски игри", заяви председателят на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова, цитирана от "24 часа".

"За да има повече като Катя Дафовска, Жени Раданова, Ирина Никулчина, Иван Лебанов, Петър Попангелов и другите, за да са успехите ни трайни и стабилни - следва да се инвестира много повече в спортната инфраструктура и в човешкия капитал. Сега имаме присъствие в световния елит, без да имаме условия за подготовка - а това не е нормално, това е извън логиката. Нужна е по-мощна държавна подкрепа в спорта и по-специално в клубовете, повече средства за треньорите по места, откъдето започва всичко", добави тя.

Възходът на Алберт Попов

Попов се представи силно и в двата си старта. Деветото му място в слалома е най-доброто за българските ски от шестите места на Петър Попангелов в Лейк Плесид 1980 и Сараево 1984.

"Със смесени чувства съм. Разбира се, резултатът е страхотен, но искахме малко повече. Можеше да се свалят по 3-4 десети и в двата манша. Радвам се от постижението въпреки всичко, защото на този равен терен се оказа, че мога да бъда наравно бърз с останалите", каза Попов в Пекин.

При връщането си в София скиорът заяви, че на него и на Камен Златков им трябва още малко увереност.

"Гледат ни като конкурентоспособни. Те (силните държави) все са свикнали да са на върха. Когато дойдат малки отбори, разбира се, го виждат, осъзнават, че нашите постижения понякога са по-големи и от техните. Имаме по-малки състави, школите на големите нации имат хиляди деца, излизат пет, които са страхотни таланти, и други десет, които чакат тяхното време да дойде. С Камен сме минали дълъг път, мисля, че ни трябва още малко увереност и като цяло ще стане."

Сноубордистът Радослав Янков остана доволен от участието си. "Оценявам моето представяне високо. Сравнявам го с това, че миналата година бях доста зле здравословно и това ми връщане в Световната купа ме удовлетворява. Резултатът в Пекин е добър за мен."
 

Време за размисъл в биатлона

Повече от половината (осем от 15) български участници в Пекин бяха биатлонисти. Те донесоха само две влизания сред първите 30.

В началото на игрите българите се оплакваха от въздействието на високата надморска височина върху представянето им. Впоследствие дойде леко подобряване на резултатите.

Със 17-ото си място в спринта Тодорова записа най-добрия резултат на България в женския биатлон от Торино 2006, където Екатерина Дафовска стана осма в масовия старт.

Дафовска, която е председател на Българската федерация по биатлон, каза пред "Дневник", че оценката за представянето е "много добра", но и че резултатите са могли да бъдат по-силни.

"Всичко се решава от един изстрел и можеше да имаме много прилични резултати при Милена и Владимир Илиев. Сега резултатите са нормални, но не са максимумът. Притеснява ме, че на големи състезания нашите състезатели не могат да се съберат и да покажат стабилност в стрелбата. Според мен става въпрос за индивидуална психика и характер, затова и работим и с психолог", добави тя.

 

По думите ѝ на българите вероятно са им били необходими още два-три дни за аклиматизация преди Пекин 2022.

Като положително Дафовска видя и представянето на Димитър Герджиков. "Той извади максимума. Другото хубаво е, че заведохме осем човека." Очакванията ѝ са до края на сезона българските биатлонисти да са по-освободени и да постигнат влизане в десетката в някой от стартовете в Световната купа. Тя посочи, че погледите са насочени към сформирането на новите отбори, в които важна част се очаква да има европейският шампион за младежи Благой Тодев.

"Може да е имало по-големи очаквания в биатлона, но съм убедена, че България ще си върне позициите, тъй като покрай опитния Владимир Илиев Милена Тодорова и младият Благой Тодев загатнаха за голям потенциал", заяви Костадинова.

Мисия "медали"

България имаше няколко млади участници в Пекин. Успех записа първата българска състезателка по фигурно пързаляне на олимпийски игри от 24 години насам - Александра Фейгин. Тя заслужи правото да излезе на леда във волната програма, а там стана 24-та.

"За всички наши олимпийци дори класирането за игрите през трудното сито на квалификациите е значим успех. Четирима от тях - почти една трета - бяха дебютанти, под и около 20-годишна възраст. Нека не бъдем прекалено критични, знам, че след емоционалния взрив в Токио със сигурност сега очакванията са били немалки. Важното е веднага да се направят точните анализи, бързо да се установи къде и какво можем да подобрим с основна цел медали за следващите игри в Милано-Кортина 2026", добави Костадинова.

България има общо шест медала от зимни олимпийски игри, като от тях един е златен - този на Дафовска от Нагано 1998.

Дневник