Президентът Румен Радев призова правителствата в София и Скопие да изготвят график за решаване на смятаните за най-трудни, политически въпроси на блокиралия македонската евроинтеграция двустранен спор.

На среща с представители на сдружения на македонските българи, на която бе отправено и искането, той се обърна към гостите си с настояване да искат "гаранции", че тревожещите ги въпроси, свързани с българите, наследството и правата им в Северна Македония, ще бъдат решени преди България да даде съгласието си за начало на преговори.

Това е втората за по-малко от половин година среща със сдружения. Разликата с първата е, че междувременно и България, и Северна Македония смениха правителствата си и обявиха нов подход, който в двустранен план включва две писти: създаване на пет работни групи за решаване на икономически, инфраструктурни, образователни и други въпроси и намиране на решение по спорните политически теми от пакета, който преди отпадането на един от проблемите бе известен като 5+1.

София иска справяне с езика на омразата, продължаване на работата на историческата комисия, реабилитиране на жертвите на комунизма и гаранции за защита на културното наследство, гаранции за ненамеса в българските вътрешни работи и най-трудно постижимото: вписване на българите в македонската конституция.

Промяната не е достатъчна

Радев отчете "важните промени" и "амбициозните стъпки" на правителствата на Кирил Петков и Димитър Ковачевски, включително свързаните със "секторните групи" (както ги нарече той вместо "работни групи"). Едновременно с това президентът видя риск от "загърбване" на политическите въпроси, което "рано или късно ще доведе до блокиране на процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония - нещо, което ние не искаме."

    "Моето мнение, е, че наред с всички дейности в икономиката, образованието, инфраструктурата и тн, където има много ясни графици... трябва да има - и аз настоявам пред правителствата за това - ясен график за решаване на отворените политически проблеми."

Румен Радев, президент на България

В момента работните групи се събират на седмичен график, като в него е вписана и работата на породилата спорове историческа комисия. Целта на тези ускорени заседания е постигане на "конкретни резултати" във всички разглеждани области. Едновременно с това продължава и политическият диалог - макар и без публично обявявани дати за заседания - воден от външните министерства на двете държави. Срещи по него имаше в София преди две седмици. Властите уверяват, че фокусът върху работните групи не е за сметка на продължаващия политически диалог.

Радев повтори и приетото от кабинета на Петков искане да се впишат българите в констуцията на страната "наравно с другите части от народи и по този начин гарантирането на техните права да бъде задължително условие за даване на съгласие от страна на България за начало на преговорите. Държа на това преди началото на преговорите да има ясни гаранции за защита на българското културно-историческо наследство".

Във времето преди и около съставянето на новото редовно правителство вписването на българите в конституцията се превърна във водещо - макар и не единствено - изтъквано от Радев условие за сваляне на българското вето. При срещите си с Ковачевски Петков даде да се разбере, че правителството работи по постигането на тази отстъпка, която би вписала българите наравно с албанците, бошняците, турците, власите и ромите, за да гарантира правата им като общност. Ковачевски също изрази склонността си да приеме такава идея, макар и тя да изисква две трети мнозинство в македонския парламент, а коалицията му не разполага с него.

В интервю за EurActiv миналата седмица Петков заяви, че заедно с Ковачевски е обсъдил София и Скопие заедно да отправят към Брюксел предложение за вписване на българите в конституцията по време на преговорите с ЕС като предварително условие за начало на преговорите.

"Преди да отворим вратата, да видим ясен, устойчив процес на изкореняване на езика на омразата - всичко, което съм чувал от вас и вашите притеснения за вашите деца, които ходят на училище и учат неща от учебниците, плочите, които виждат на входа на училищата - да стане така, че вашите деца да не се срамуват да се нарекат българи," поиска още Радев. По думите му българите са "невидими" в македонския правен мир, а София дължи те да са "пълноценни граждани на страната".

Спекулации за отлагане на въпроси или ангажименти

В излъчените във "Фейсбук" встъпителни думи председателят на македонската ПП Граждански демократичен съюз Петър Колев - който и при предишната среща бе сред основните говорители, поиска "неотложни действия в посока, в която да настъпят промени за изсветляване на историческата истина за нашите предци" и тя да бъде отразена в образователния процес, защото "нито един от нас повече не може да търпи децата ни да се прибират разстроени", защото някой ги убеждавал, че родителите им са фашисти, татари и окупатори на Македония. "Този език на омразата повече не може да бъде търпян."

"Ние искаме в нашата страна децата ни да могат да се самоопределят свободно като българи. Искаме в нашата държава, Република Северна Македония, да мъжем да участваме пълцоенно, интегрирано, в нейния политически, икономически, културен, обществен живот," каза македонският политик с българско самосъзнание.

Колев загатна, че макар "ясна и категорична позиция" за правата на българите и наследството им да е очаквана преди началото на македонските преговори с ЕС, в публичното пространство се появяват "информации" със сигнал за ангажименти на българското правителство, "които ще доведат до това тези въпроси да бъдат отложени в преговорния процес".

"За нас тази позиция е рискована." Това е и причината за посещението на групи македонски българи в София - първо при президента, а след това в парламента, за да се види "дали България продължава да подкрепя нашите справедливи искания". След това той изреди по-голямата част от исканията в известния пакет 5+1, обобщени по-късно и от Радев. "Вие ако не ни разбирате, не знам дали някой ще успее да ни разбере."

За разпределяне на българските условия към Северна Македония и изпълнението на поети съгласно тях ангажименти на различен етап от присъединителния процес - преди началото му, по време и като задължително условие за окончателно приемане в ЕС - настояваше и самият президент Радев през октомври.

Вероятно Колев има предвид споменатата идея за вписване на българите в конституцията в хода на преговорите, а не преди Първата междуправителствена конференция - сложен институционален процес, който ще отнеме време, но може да се задвижи още преди сваляне на ветото. Дори бившите управляващи ГЕРБ определиха като желано, но не на всяка цена, а по възможност, незабавното изпълнение на това условие по време на изслушването на Петков в Народното събрание миналия месец. Тогава Петков обясни, че срокът на вписването все още е обект на преговори. Това е крачка напред спрямо времето на предшественика на Ковачевски, Зоран Заев, който твърдо настояваше вписването на българите да стане непосредствено преди влизане в ЕС, но не по-рано.

Всъщност вписването на българите в конституцията като една от всички общности не се приема еднозначно от сдруженията - поне едно от тях не го приема в предлагания вид, както показа наскоро изразена от него позиция.

След думите на Колев обаче държавният глава препоръча на срещите днес представителите на български сдружения да изложат така ясно исканията си и да потърсят гаранции. "Моята позиция е ясна."

Кой всъщност иска окончателен документ

Вчера македонският външен министър Буяр Османи два пъти влезе в обяснителен режим, за да коментира идеята за окончателен документ, който да затвори всички политически въпроси веднъж завинаги.

Става дума за протоколи, с които може да се допълни Договорът за добросъседство от 2017 г. и които ще дадат международни гаранции за прилагането на договора и за спазване и от двете страни на поети ангажименти.

От гледна точка на първия македонски дипломат този политически документ - който би могъл да отнеме повече време от постигането на пробиви на различни етапи от преговорния процес - е гаранция за Скопие, че "няма да има нови искания от българска страна". Затова такъв всеобхватен документ е "наше искане", а не отстъпка от позиции, каза той.

Дневник