Окончателно парламентът гласува над 6 млрд. лв. за здравеопазване (6 050 749 900 лв.), като това са с над 600 млн. лв. (604 437 000 лв.) повече в сравнение с парите за здраве, предвидени в бюджета през миналата година. Както обичайно, близо половината средства ще бъдат похарчени за лечението в болници. Запазва се вноската за здравно осигуряване да е 8% от дохода, като работодателите ще продължат да плащат 60 на 100 от сумата, а служителите 40.

Най-значително е увеличението при средствата, заделяни за профилактични прегледи и изследвания. Предвидени са близо 822 млн. лв. за лекарства за домашно лечение на пациенти с хронични заболявания. Мнозинството в парламента отхвърли предложенията на ГЕР-СДС и "Възраждане". Партията на Бойко Борисов искаше още допълнителни 100 млн. лв. повече разходи за лечението в болници, с аргумента, че предвиденото от управляващите увеличение няма да покрие инфлационните разходи, както и 20 млн. лв. допълнително за протези на онкоболни (по предложение на депутата и бивш директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов, който е ортопед).

"Възраждане" пък искаше с пари от бюджета да се покриват зъбните протези на възрастните хора, като сходни идеи представи и ДПС по време на второто четене на бюджета в комисия. Георги Михайлов от "БСП за България" обяви, че причината за неприпознаването на предложението на опозицията е, че дори и да бъдат приети такива средства, те няма как да бъдат на практика изплатени, тъй като имало юридически неразбирателства между браншовете на зъболекарите и зъботехниците.

Промените в системата по-натам

Парламентът приема бюджета на фона на заявките на коалицията, че парите на държавата ще бъдат актуализирани отново в средата на годината, когато ще бъдат предложени и реформи в системата. Това даде отново повод на опозицията да припомни дежурните си при всички обсъждания на бюджета обвинения, че "проектът е копи-пейст" на досегашните управляващи.

Депутатът от ДПС Хасан Адемов припомни предложението си да отпаднат т. нар. лимити в болниците, които представляват ограничения лечебните заведения да преминават през допълнителна процедура за изплащане на разходите, ако са отчели повече от предвиденото според разчетите на здравната каса. Това е позната тема в здравеопазването, като аргументът в подкрепа на концепцията, представена от Адемов, е, че болниците не могат да спрат и да отказват лечение, ако са достигнали административно определените прагове. Смята се обаче, че с лимитите все пак се постига известна дисциплина в харчовете на лечебните заведения.

Засега управляващите дават заявка, че с актуализацията на бюджета през лятото ще направят първи стъпки към отпадане на т.нар. клинични пътеки или набор от медицински консумативи и услуги, остойностени за дадено лечение в ограничен период от време.

За COVID-19

Темата за COVID-19 бе единствената, която предизвика размяна на по-остри реплики в пленарната зала. Бившият министър на здравеопазването и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Костадин Ангелов критикува управляващите, че не са предвидили в бюджета механизъм, по който здравната каса да отпуска допълнително средства на лечебните заведения в случай на нова вълна заради коронавирусната инфекция.

В отговор Георги Михайлов ("БСП за България") атакува начина, по който ГЕРБ управляваше COVID кризата и каза, че са са поръчани твърде много ваксини, че с временното спиране на употребата на ваксината на "Астра Зенека"/Оксфорд обществото е било допълнително демотивирано от ваксинацията. Ангелов отговори, че тогавашните управляващи са осигурили разнообразие от ваксини. "Щяхте да си скъсате ризите в комисията по здравеопазване да има само "Спутник", каза бившият министър на здравеопазването.

И през 2022 г. държавата ще продължава да плаща допълнителни средства за работа на т. нар. първа линия, като бе отхвърлено предложението на ГЕРБ-СДС за двойно увеличаване на средствата.

Дневник