Въпреки коментара на финансовия министър Асен Василев, че война в Украйна ще промени напълно прогнозите за инфлацията и за растежа на икономиката, в условията на започнала война Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет за 2022 г. Това се случва след 4 дни обсъждане, в които по-голямата част от времето бе употребено в усилията на ГЕРБ да попречи на приемането и в прекъсвания, наложени от дебата около декларацията във връзка с руската инвазия в Украйна. Разговорите по същество отнеха по-малко време.

Заложените параметри, необичайно досега, влизат в сила от 1 април, тъй като заради съставянето на кабинет едва през декември не бе възможно да бъде спазен законовият срок проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание до края на октомври.

Между първо и второ четене на проекта депутатите от ГЕРБ засипаха бюджетната комисия с предложения за разходи по ремонти на улици, пътни отсечки, паркове и пазари като вносители бяха дори тези от тях, които отговаряха за образование, външни работи, вътрешни работи и туризъм в последния кабинет на партията.

Бюджет, подготвен преди войната

"Ако има военен конфликт в Украйна, особено ако той е по-продължителен и по-голям, това ще доведе до санкции, от една страна, и най-вероятно до значителен ръст на цените на петрола. От друга страна, това би поставило на изпитание не само българската и европейските икономики, но и всички планове за инфлация, растеж и така нататък ще трябва да бъдат преразгледани". Това казва вицепремиерът и финансов министър Асен Василев преди инвазията на Русия в Украйна.

Въпреки тази сериозна промяна в ситуацията и вече видимите последствия от това върху цените на горивата и храните, бюджетът е приет като в тази ситуация най-вероятно ще има по-значими от предвидените корекции при актуализацията през лятото. Тя бе договорена при преговорите за коалиция с идеята, че в тях нямаше как да се решат в разговор редица проблеми и се очаква до края на юни експертите на четирите партии да намерят решения, които да се отразят в актуализацията. Сега вече тя трябва да включва и последствията от войната.

Без да е предвидено първоначално депутатите приеха, че с икономии в бюджета ще могат да се финансират дейности по оказване на хуманитарна помощ на българите в Украйна. Предложението беше направено от управляващата коалиция и изчетено в пленарната зала от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански. Той обясни, че този текст ще отговори на сегашната международна ситуация и особено на това, което става в Украйна, и ще даде гъвкавост на правителството.

От ГЕРБ-СДС поискаха отчетност на средствата. Затова се прие Министерският съвет да внася в Народното събрание доклад за изпълнението на бюджета за всяко тримесечие, в т.ч. и за разходите за хуманитарна помощ за българите в Украйна.

В последните часове на дебата депутатите не одобриха предложение от ГЕРБ да не се допуска разходване на средства от бюджета за разплащания към военнопромишления комплекс на Русия. Предложението бе на бившия външен министър Даниел Митов, за което имаше 45 гласа "за", 20 "против " и 104 "въздържал се".

"Тъй като един от рисковете, когато приемаме такива декларации, е те да останат голословни, ми се иска в духа на декларацията от вчера, да уплътним говоренето и да му придадем някакви практически измерения", каза Митов, цитиран от БТА. По думите му едно от нещата, които може да направи българската държава в случая, е да калибрира така бюджетните си разходи, че пари на българския данъкоплатец да не захранват руския военен комплекс. Митов отбеляза, че в момента дори може да съществува риска военна техника на натовска държава, ако бъде предоставена за ремонт в Руската федерация, или да не бъде върната, или да бъде умишлено забавен ремонтът й и така да се намали отбранителният капацитет на страната ни. "Това е съвсем реален риск, изпитван и преди от българската държава", добави депутатът.

В хода на дискусията депутатът Румен Гечев ("БСП за България") възрази срещу допускането на подобно предложение. Той апелира "да не бъдем по-католици от папата" и даде за пример купуваните от САЩ барели с петрол от Русия, като добави, че САЩ пълнят руския бюджет. Гечев каза още, че няма никакви неустойки, предвидени в договорите за самолетите F-16. Тук сме избрани да браним българския интерес, а не руския, американския или пакистанския, настоя той.

Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане", заяви, че не може да разбере логиката на това предложение. В моето училище в Долна Митрополия имаме следната приказка - политика самолет не тика, посочи колегата му Николай Дренчев. Той каза, че всякакви такива решения са безкрайно вредни за авиацията и отбеляза, че е важно ремонтите да се извършват от конструкторските бюра.

Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) посочи, че не познава държава в този свят, която да обсъжда публично във вестници и по телевизии военни доставки и военни поръчки.

При гласуването на това предложение в парламента дойде премиерът Кирил Петков.

Бюджетът като успех за коалицията

Този бюджет е успех за Народното събрание, за коалицията, каза премиерът от трибуната на парламента след окончателното приемане на Закона за държавния бюджет за 2022 г., цитиран от БТА.

Тази коалиция, отбеляза той, показа, че има резултати, с началото на изпълнението на този бюджет е истинската промяна.

Кирил Петков благодари на депутатите от името на цялото правителство за това, че са работили толкова усилено и интензивно в последните дни, толкова координирано.

По думите му бюджетът е безпрецедентен по няколко направления. "Първо - има огромни инвестиции в него, които ще започнат промяната, която ние обещахме. Освен това имаме инвестиции в човешки капитал - безпрецедентно увеличаване на учителските заплати. Когато съчетаем капитал с човешки капитал, имаме правилната формула за растеж. И последният елемент, е, че този бюджет е социален. Този бюджет не изоставя никой българин да бъде под линията на бедност", заяви Кирил Петков.

От 1 април не на шегаОт 1 април минималната заплата се вдига от 650 на 710 лева, този размер важи и за минималното заплащане за държавен служител. До този размер се повишава и помощта за майките за отглеждане на дете през втората година на майчинството.

От същата дата се увеличава доходният критерий за получаване на семейни помощи за деца и той става съответно 610 лева - за получаване на пълния размер на помощта, и от 510 до 610 лева - за получаване на 80 процента от нея. Увеличават се и детските надбавки, като за едно дете сумата се повишава от 40 на 50 лева, за две - от 90 на 110 лева, за три - 135 лева.

От април е предвидено детските градини и ясли да бъдат безплатни като са заделени и 80 млн. лв. за изграждане и ремонт на такива заведения.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 7.3 млрд. лв., приеха още депутатите. Максималният размер на държавния дълг към края на 2022 г. не може да надвишава 35.5 млрд. лв. Част от новия дълг ще бъде използван за погасяване на падежиращ стар още през март.

Размерът на държавната субсидия за политическите партии за един получен действителен глас остава 8 лв. и за настоящата година.

Рамката предвижда 57.2 млрд. лв. приходи, разходите са над 63.1 млрд. лева. Заложеният дефицит е 4.1 на сто от прогнозния БВП. Бюджетът е изчислен при средногодишна инфлация от 5.6%, за която управляващите получиха критики, че са я подценили още преди да започне войната.

За продължаване на метрото бяха гласувани 40 млн. лв. и 17 млн. лв. за довършване на проточилия се строеж на Арена "Бургас".

Бе прието да има еднократна помощ от по 1000 лв. на микроземеделските стопанства, което срещна упрека на ДПС, че с общо предвидените 5 млн. лв. ще бъдат подпомогнати част от тях, а над 20 хил. ще останат без помощ, след които и тютюнопроизводители. Депутати от движението още веднъж изразиха несъгласие, че минималният праг за осигуровки се дига изведнъж с 290 лв. до 710 лв. вместо ад ес повишава с по 40-50 лв. на година. През последните години, тъкмо заради протести на ДПС прагът не бе променян съществено.

Общо 20 млн. лв. са предвидени за повишаване заплатите на преподавателите в университетите.

За дострояване и изграждане, ремонт на детски градини и ясли са заложени 80 млн. лв. За покупка на училищни автобуси са предвидени 10 млн. лв., а за извънкласни дейности на учениците - 80 млн. лв.

За издръжка на Тараклийския университет в Молдова бяха отделени 1 млн. лв., а с 4.8 млн. лв. ще бъдат подпомогнати неделните училища на българите зад граница и командироването на учители.

Бюджетът на Министерството на външните работи бе завишен със 7.2 млн. лв., с които да се поемат непредвидените преди това завишени такси за членство в НАТО, ООН и др. организации.

Общо 110 млн. лв. бяха заделени по програми, свързани със засегнатите бизнеси и служители от ограничителните мерки заради пандемията. Общо 76 млн. лв. са предвидени за шест месеца за тестове на ученици като се прие предложението на бившия здравен министър Костадин Ангелов с част от парите да се купят и пречистватели за въздух за учебните заведения. За ваксини за коронавирус са предвидени 267 млн. лв., а за лекарства за лечение на заразени - 131.8 млн. лв. За работещите на първа линия са заделени общо 352 млн. лв. Всички суми за разходи, свързани с пандемията са за 6 месеца.

Дневник