Две години след първите заразени с COVID-19 хората, изглежда, все повече привикват към живота в пандемия. Глобалното обществено мнение обаче е станало по-критично в последно време към идеята за жертване на човешки права, макар че готовността да се жертват права в борбата срещу вируса все още преобладава. Съмнението в ефективността на ваксините расте. Половината от участвалите в изследването по света не са сигурни дали ваксините наистина работят. Възприятията за COVID-19 като заплаха по-скоро се запазват.

Това са някои от акцентите от ново глобално изследване на нагласите към COVID-19, проведено от "Галъп интернешънъл" в края на 2021 г. Проучването е включвало 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани, включително около 1000 души в България, интервюирани по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.

Сред анкетираните в България 61% са изразили съмнения в една или друга степен в ефективността на ваксините, а 27% с различна степен на твърдост отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят. Съмненията в България са видимо по-високи на фона на света, а и в сравнение с държавите от ЕС и страните от Балканите. Средно за ЕС делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък, отколкото в България - 40% в ЕС се съмняват или силно се съмняват в ефективността на ваксините, 53% от населението в държавите в ЕС няма колебания за това дали ваксините наистина работят.

38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че заплахата от коронавируса е преувеличена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава хипотеза. Останалите не могат да преценят. По този показател страната ни е по-близо до средните за ЕС стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че опасността е преувеличена, отрицанието на идеята, че заплахата се преувеличава, обаче е по-силно в ЕС, отколкото в България - 61% средно за ЕС.

След две години живот в условията на глобална пандемия българите във все по-малка степен са склонни да пренебрегнат опасността от COVID-19. Докато през март 2020 г. 72% от анкетираните българи са смятали, че опасността е преувеличена, в края на миналата година са били 42%, а сега са 38%. В това отношение трябва да се има предвид обаче, че текущата вълна на изследване е била проведена от "Галъп" в разгара на последната тежка вълна на коронавирус в страната и това допълнително е изострило обществената тревожност по темата.

Въпреки че българското общество не гледа с пренебрежение на заплахата, готовността за жертване на човешки права сред българите спада през последните две години. Сега 47% от българите заявяват или твърдо заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространяването за заразата. 37% са на противоположната или на крайно противоположната позиция. 16% не могат да преценят.

На фона на ЕС и държавите в региона българското общество се противопоставя по-ясно на идеята за отказ от човешки права в борбата против пандемията. В ЕС 56% от анкетираните биха жертвали някои от правата си, ако това ще спре заразата, а 35% изразяват несъгласие с твърдението. Делът на колебаещите се е 8%.

Така, въпреки че българското общество все по-ясно осъзнава заплахата, критичността към загубата на основни човешки права расте. В началото на пандемията делът на изразяващите готовност да се откажат от някои от човешките си права достигаше до 83%.

Дневник