Девет нови обстоятелства има в искането на правосъдния министър Надежда Йорданова за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев. Сред тях са отказите за разследване на случаи на полицейско насилие по време на протестите през лятото на 2020 година, искането за снемане на имунитета на евродепутата Елена Йончева, делото срещу Евгения и Николай Баневи, поредицата на Антикорупционния фонд - "Осемте джуджета", съобщиха от правосъдното министерство.

До искането на Йорданова, която още в първите си дни като министър обяви, че ще настоява за оставката на Гешев, се стигна и след решение на Конституционния съд (КС), с което беше дадена зелена светлина на министъра на правосъдието да започне такава процедура. Една от важните последици от решението е, че съдебният съвет трябва да разгледа едно такова искане по същество.

Сред другите основания, които съдебния съвет ще трябва да обсъди:

- сигналът от бившия съдружник в "Жоси" ООД Георги Цолов Георгиев за "открадването" на дружеството и палеж на семейната му къща;

- неуважително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, които изразяват становища;

- публично изразеното съмнение от страна на Главния прокурор за възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата;

- обстоятелството, че главният прокурор е утвърдил указания "при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство";

- случаят с отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев;

"В мотивите, предоставени на Висшия съдебен съвет (ВСС) се изтъква, че изложените в предложението обстоятелства обосноват извод, че са налице осъществени действия и допуснати бездействия от главния прокурор, които представляват основания по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за освобождаването му от заеманата длъжност. В решение № 1 от 08.02.2022 г. по к.д. № 17/2021 г. Конституционният съд сочи, че провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители", съобщават от правосъдното министерство.

Оттам уточняват, че "тази отговорност на главния прокурор е дефинирана от Конституционния съд като "юридическа отговорност" и произтича от специфичния статус на административните ръководители, които са най-високо стоящи в съдебната власт. Лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията са призвани да отстояват и гарантират независимостта, отчетността и авторитета на съдебната власт.
За осъществяването на тези високи задължения е необходимо през целия си мандат да спазват изискванията за длъжността, която заемат и да не допускат уронване на престижа на съдебната власт. Ето защо ангажирането на отговорността им за неизпълнение на тези задължения не е обвързано с определени законови срокове, в които министърът на правосъдието да сезира компетентния да разгледа предложението орган.

Процедурата по чл. 175, ал. 5 Закона за съдебната власт (ЗСВ) за реализиране на тази юридическа отговорност по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 от Конституцията изисква да се извърши преценка на обстоятелствата, изложени в предложението, от Пленума на Висшия съдебен съвет и ако реши, че са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаването на главния прокурор от заеманата длъжност.

Дневник