Европейската прокуратура води 98 разследвания за злоупотреби с европейски средства в България за близо 1 млрд. евро. Това става ясно от публикуван в четвъртък доклад за дейността на Службата на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши през първите седем месеца от започването на работата й.

По брой на активни разследвания България отстъпва само на Италия, в която се събират доказателства по 120 сигнала. За сравнение в Малта няма нито едно разследване, а в Люксембург - само едно. В най-голямата европейска държава - Германия, случаите са 54, но вече има две издадени присъди и на бюджета на ЕС са възстановени 58.5 млн. евро.

Вероятните щети за бюджета на ЕС по "българските" казуси са 427 милиона евро (ок. 852 млн. лв.), от които 3.4 млн. евро са вероятни измами с ДДС. За миналата година службата на Кьовеши е разгледала общо 273 сигнала за злоупотреби от България, повдигнала е едно обвинение, но няма задържани. Един случай е закрит заради липса на доказателства, три са върнати на българската прокуратура, която е компетентна по тях.

За 2021 г. европейската прокуратура има само едно дело в съдебна фаза в България, което се намира за разглеждане на последна инстанция, но още не е приключило, става ясно от доклада.

От статистиката на случаите, свързани в България, става ясно, че най-много от тях (77) са свързани с фалшиви или неправилно попълнени документи за субсидии, по които са получени пари. Водят се 26 разследвания за фалшиви, неверни или непълни документи по европрограми за строителство, отпадъци, технологии и човешки ресурси. 14 разследвания са за корупция, шест за присвояване, три за пране на пари, по едно за организирана престъпна група и за измама с ДДС.

Българските власти са подали 237 сигнала, които са били разглеждани. 12 са дошли от европейските институции, а 17 са подадени от частни лица, показва докладът. Извършени са 105 проверки, от които 49 продължават. Една проверка е била прекратена заради липса на основание за разследване.

В 22-те държави, които участват в европейската прокуратура, се водят общо 515 разследвания, като над една трета от тях (31.8%) са свързани с представяне на неверни или непълни документи, често срещани при земеделските субсидии. 17.6% от случаите са измами с ДДС и 13.4% с митнически и акцизни измами, съобщават от службата. Едва 4% от делата са свързани с корупция.

За седем месеца е поискан запор на активи на стойност 154 млн. евро в 12 държави и 147 млн. от тях са били върнати на европейския бюджет. Службата на Кьовеши посочва, че възстановената сума е три пъти по-голяма от бюджета й за 2021 г.

В Румъния, откъдето идва Кьовеши, има 44 активни разследвания (98 в България) и макар да няма осъдени, европейската прокуратура е върнала на бюджета на ЕС над 42 хил. неправилно похарчени пари. В Гърция разследванията са 17, а вероятните щети - 10 пъти по-ниски от тези в България - 42.9 млн. евро.

В държавата с най-много разследвания - Италия, активните случаи са 102 и вече има издадена една присъда. Оценката за стойността на измамите е 3 млрд. евро, от които 40 млн. са върнати на ЕС. За разлика от България в Италия броят на случаите, в които с неверни документи, се искат европейски средства и измамите с ДДС се срещат в еднаква степен. Сигналите за корупция обаче са само пет при 14 от България.

Правомощията на Европейската прокуратура са насочени върху трансгранични разследвания на сложни икономически и финансови престъпления, по-специално когато е замесена тежка организирана престъпност. Измамите с евросредства, с които може да се занимава са стойност над 10 хил. евро, а тези с ДДС - над 10 млн. евро.

Дневник