Всеки опит човек да говори на Марс без защитен костюм и специално оборудване (когато и да стъпи там) би бил последният в живота му. Ако все пак някой ден посетители на Червената планета намерят начин, ще се смеят на чутото - а писателите фантасти вероятно вече го правят.
Причината е в изненадваща находка на марсохода Perseverance: скоростта, с която се разпространява звукът в атмосферата на тази планета, не просто е по-малка. Тя е различна за различни честоти, които ползват хората при общуване.
Изследванията на Perseverance, осъществени по-рано този месец и оповестени миналата седмица на 53-тата годишна планетологична конференция в САЩ, сочат, че по-високите тонове се разпространяват в тази атмосфера по-бързо от по-ниските, басови.
Скоростта на звука варира в зависимост от средата: например 343 м/с в земната атмосфера и 1480 м/с във вода. Много по-рехавият въздух на Марс прави разпространението на звука по-бавно. Има обаче усложняващо обстоятелство: затоплянето на повърхността създава конвекция и течения, водещи до турбуленция през деня.
С микрофона, записал звуците на Марс миналата година, и лазер, който може да задейства звук с определена продължителност, Perseverance записа акустичните флуктуации, докато събира проби от почвата и скалите на планетата (във вградения туит).
Данните помагат да се изследва разпространението на звука на височина от повърхността до 2.1 м над нея (където е микрофонът). Учените забелязват, освен по-бавното в сравнение със земната атмосфера разпространение (240 м/с), и ефекта на молекулите въглероден диоксид при ниско налягане: отчита се промяна в скоростта тъкмо по средата на чуваемия спектър (между 20 херца и 20 мегахерца). В тези условия високите честоти преминават през атмосферата с 10 метра в секунда по-бързо от по-ниските.
Това би означавало, че до слушащия ще достигат първо част от изречените звучи, а след това - другата част. В резултат, според участниците в конференцията, възприемането им на Марс може да е "уникално преживяване". В музиката бъркотията ще е още по-голяма.
Предстои да се изследват и денонощните и сезонни вариации в разпространението на звука. Самото засичане на звуците обаче бе триумф за екипа зад Perseverance, тъй като не бе известно дали микрофонът на марсохода може да ги засече в атмосфера с толкова малка плътност.
Дневник
Коментари
Добави коментар