Българите в Северна Македония са едва 0.19% от населението на страната, но и сегашните 3504-ма души представляват увеличение над два пъти спрямо досега оповестявания официално брой - 1417.

Това е втората най-голяма незаписана в македонската конституция етническа общност.

Данните според македонската статистика отразяват етнос (или религиозна група, защото има и графа "мюсюлмани") на базата на самоопределяне и няма връзка с общо над седемдесетте хиляди, получили български паспорт от 2010 г. насам.

Българите обаче са записани в графа "други" и не влязоха в прессъобщенията на Държавния институт за статистика, в чиято информация акцентът бе върху увеличаващия се дял на албанците, приближаващ една трета от населението.

Равносметката е от първите данни от преброяването на населението, състояло се в Северна Македония миналата есен. Това е първата успешно завършена статистическа операция от този вид в страната за последните 20 години - досегашните данни бяха от 2002 г.

Още по-малко казват, че говорят български

Те бяха представени днес и нито в презентацията, нито в брошурата с факти от преброяването имаше ясна разбивка на графата "други", тъй като тя събира общности, които не са вписани в македонската конституция.
Под половината от този брой обаче са заявили, че говорят български език - 1519 души, а само 762-ма са посочили българския като водещ език в домакинството си.

Новите данни се изнасят в момент на застой, но и обещание за добри новини в преговорите между София и Скопие. Президентът Румен Радев настоява македонските власти да се погрижат за адекватно отразяване на броя на българите в преброяването, но в Скопие отговорът е, че всеки се самоопределя както пожелае. Радев е говорил, цитирайки и оценки на организации на македонски българи, за близо 120 хил. души, явна препратка към броя на хората, за които се смята, че са получили паспорти от 90-те години насам.

Нищо от това не би попречило на вписването на българите в конституцията, каквото искат кабинетът на премиера Кирил Петков, след като застана зад идеята на Радев. Колегата му в Скопие Димитър Ковачевски не изключва такава възможност, но не е известно да има пробив по темата.

Колко са останалите

Самото оповестяване на данните от преброяването през есента повдигна въпроси, включително защото бе отчетено много по-бавно намаляване на населението, отколкото другаде на Балканите, въпреки масовата емиграция и от тази страна.

На базата на сегашните данни обаче етническият състав на населението е, както следва:

    македонци - 54.25%;
    албанци - 29.52%;
    турци - 3.98%;
    роми - 2.34%;
    сърби - 1.18%;
    бошняци - 0.87%;
    власи - 0.44%;
    други - 7.42%: тук са:

- българите 0.19%;
- торбешите (название, смятано в българската историография за един от най-старите екзоними, или дадени отвън имена на помаците) - 0.23%;
- горанците (гораните, които България също възприема като ислямизирани българи) - 0.01%;
- хървати - 0.12%;
- черногорци - 0.06%;
- много други, чийто брой обичайно е трицифрен или дори двуцифрен; тук са броени дори араби (18), австралийци (четирима) и филипинци (20).

Делът на последните две категории (хървати и черногорци) е важен, доколкото отварянето на македонската конституция за вписването на българите е възможно да бъде използвано и за добавяне на въпросните общности.

Все по-малко македонци, все по-мултиетническа Северна Македония

Това е срив с почти 10 пункта на македонците спрямо преброяването от 2002 г., чийто дял преди това бе почти две трети от населението (а сега е близо до половината), и увеличение с почти 5 пункта за албанците, които от една четвърт са напът да станат една трета.

Данните опровергават очакванията делът на албанците да намалее заради масовата емиграция на цели семейства. Всъщност повечето напуснали страната действително са албанци, защото така са се определили сред "нерезидентните" две трети от македонските граждани (66.36%). Сред македонците процентът е 24.45 на сто - дори под една четвърт.

Ако се вземат предвид само данните на постоянно живеещите в страната, делът на македонците става 58.44 на сто, на албанците - 24.3 на сто. Дори това предполага рязко намаляване на македонците от процент, по-близък до две трети от населението, при запазване на сходен процент за албанците спрямо 2002 г.

Дневник