Българското общество е разделено на три големи сегмента в отношението си към войната в Украйна. Това сочи социологическо проучване на "Маркет линкс", финансирано и реализирано съвместно с Би Ти Ви сред 1029 пълнолетни българи в периода 22 - 29 март чрез пряко, лично интервю и онлайн анкета.

Единият продължава да симпатизира на путинска Русия, да оправдава агресията на тази страна в Украйна, да настоява България да държи тесни връзки с нея и да не се присъединява към мерките, взети от ЕС и НАТО. Средният сегмент, който е и най-голям, балансира между крайните сегменти. Третият е на тези хора, които са със силно изявена проевропейска позиция.

Срещу 67% за неутралитет са 16%, които смятат, че България трябва активно да подпомага Украйна, включително и с оръжия. 21% подкрепят Русия срещу ЕС и НАТО, докато на обратната позиция са 36%. Неутрални са 43%.

Социологът Добромир Живков обясни, че в периода от началото на войната са отчетени турбулентни движения в нагласите на гражданите. "Като цяло преобладава нагласата за това българската позиция да е неутрална, което е в противоречие с нагласата, че нашето място е в ЕС, и че за нашата стратегическа защита трябва да разчитаме на НАТО", каза Живков.

46% смятат, че България не е обект на хибридни атаки от Русия, 29% са на противоположното мнение, а 25% са неутрални. Според 55% страната не може да гарантира сигурността си извън НАТО, 25% смятат, че може, неутрални са 20% от анкетираните.

По повод санкциите срещу Русия 41% смятат, че те са справедливи, но закъснели, докато 34%, че са крайно несправедливи. Повечето анкетирани - 53%, смятат, че България трябва да оказва помощ на украинските бежанци, включително и финансова; 30% са против, а 17% са неутрални.

Живков смята, че нагласата към войната ще бъде разлом за партиите в управляващата коалиция, който ще бъде задълбочаван целенасочено от определени интереси.

"Дори войната да свърши, надали ще отпаднат толкова бързо санкциите, т.е. непрекъснато ще бъдем поставяни в ситуация да правим избори. Тези избори ще търпят въздействия както от изток, така и от запад", коментира Живков.

Доверието в НАТО се увеличава

18 години след приемането на България в НАТО увереността на българите, че това е правилната посока за страната, е най-висока от години насам, коментира Живков.

На въпроса "Как бихте гласували на референдум за оставане на България в НАТО и в ЕС?" повечето хора са "за" членство, както по-висок е дялът на подкрепящите Европейския съюз."Това е дълбокото противоречие в нашето общество. От една страна, искаме да бъдем неутрални, а от друга, когато се стигне до прекия избор да препотвърдим нашия геополитечески избор, се получава така, че виждаме, че три четвърти от българите биха гласували "за" оставане в ЕС, а 60% подкрепят оставането в НАТО, което е най-високият процент от години насам", коментира социологът.

Според него все още на повърхността остава тезата, че българите приемат тези членства по-скоро от гледна точка на ползи, но не толкова от гледна точка на отговорности, които страната има към тези съюзи.

Дневник