Северна Македония гони петима руски дипломати заради дейности, противоречащи на Виенската конвенция, включително и свързани с България, съобщава Би Ти Ви. Това стана известно след днешния брифинг на министъра на външните работи Буяр Османи. Руските дипломати трябва да напуснат страната в рамките на следващите пет дни.

В отговор на въпрос дали има връзка между дипломатите, които се гонят от Скопие, и тези от София, Османи заяви: "Не мога да коментирам действията на тези дипломати, които влизат в разрез с Виенската конвенция, но контекстът на активностите им е същият - създаване на атмосфера на недоволство в държавата, което може да бъде свързано с подобните активности в България."

Като пример Османи даде отговорни лица от македонските институции, които миналата седмица са се обаждали и са водили разговори с България с цел да не се разреши спорът между двете страни и да не се вдигне ветото за присъединяване на страната към ЕС.

"Тази седмица от Северна Македония са се обаждали в България, казвайки, че целият този ангажимент е излишен, защото тук (в С. Македония) скоро ще има предсрочни избори и няма да може да се стигне до решение", каза Османи.

На 31 март Кирил Петков заяви, че се разследва "доста голяма" руска агентурна диаспора в България. "Виждаме, че работят по много различни интереси. Докладвано ми е, че има агенти, работили срещу разбирателството между България и Северна Македония", каза тогава Петков. Ден по-късно за персона нон грата бе обявен първият секретар на руското посолство в България.

На 28 март, по време на среща с лидерите на държавите - членки на НАТО от Югоизточна Европа (Румъния, Северна Македония и Черна гора), инициирана от Петков, той посочи, че разширението на Европейския съюз става политика за сигурност. По думите му спирането на процеса води до нестабилност, защото създава възможност за зловредни влияния от трети страни.

Османи е обнадежден от последните две заседания на съвместната историческа комисия, припомняйки, че още през 2019 година комисията е дефинирала общите чествания на пет исторически личности, вкл. и цар Самуил, след което е последвал процес на липса на конструктивност в разговорите на историците. "Историческата комисия е важен елемент на целия този процес, целта е историческите въпроси да останат при тях, не обществото и политиците да се занимават с това", посочи Османи, цитиран от БТА.

По думите му, след като е намерена формулировката за съвместните чествания на тези пет исторически личности, (цар Самуил, св. Кирил, св. Методий, св. Наум и св. Климент - бел. ред.), сега историците говорят за методологията как и дали в същата форма ще бъде препоръката и за формулировката в учебниците.

И следващата среща с българския министър на външните работи Теодора Генчовска ще бъде в Брюксел, посочи Османи, а скоро ще има решение и за провеждане на втора междуправителствена среща, след тази от януари в София.

Дневник