Александър Вучич остава президент на Сърбия още на първия тур, но обединената опозиция се връща в парламента, отнема му десетки места и може да стопи част от подкрепата му, докато измества социалистите като втора политическа сила.

Това сочат данни от CeSID и Ipsos, от които следва, че Сръбската прогресивна партия ще може да управлява отново само в коалиция със социалистите.

Според първите предварителни резултати на основата на малко над две трети на сто от обработените протоколи листата на президента Александър Вучич печели малко над 43%.

Следва опозиционната коалиция "Обединени за победа" с над 13%, трети са социалистите (коалиционни партньори на Вучич) с над 11 на сто, заедно с националконсервативната НАДА с 5.4%. "Морамо" ("Ние трябва"), лява опозиционна формация, взима 4.5%, крайнодясната "Двери" - 4 на сто. Партии като Сръбската радикална партия на Воислав Шешел (от която някога е част самият Вучич) не преминават бариерата.

Вучич първи съобщи резултатите

На президентските избори (формално Сърбия е парламентарна република) Вучич взема почти 60 на сто според тези данни, а основният му опонент Здравко Понош - 17.5.

Президентът бе първата официална институция, която обяви резултатите, след като Републиканската изборна комисия (РИК) обясни, че няма да публикува временни данни, отвъд постоянно обявяваните на сайта на организацията. Не за пръв път първите такива данни, легитимирани от държавна власт, идват от партията му, макар и в случая той да цитира проучванията на CeSID и Ipsos. Той изнесе резултатите като кандидат победител на СНС, в централата на партията, сред приповдигната атмосфера.

"Сърбия зави надясно," каза Вучич. "Защитаваме интереса на страната. Сега трябва да се определим за бъдещето." Обеща да се запази политиката на военна неутралност, но и - в отговор на въпрос на руска журналистка - да не гори книги на Достоевски, нито да забранява концерти с музика на Чайковски (намек към реакцията в някои западни държави, разграничили се от руски изпълнители, които не осъждат войната в Украйна).

Президентът първи изнесе и данните от референдум за съдебната реформа преди няколко месеца, преди РИК да разполага с тях. Вучич се вбеси след въпрос защо първи дава данните - дори обвини журналистката, че не познавала закона, защото РИК имала 96 часа за резултатите.

Три в едно

С тези данни наближава краят на троен изборен цикъл - за парламент, президент и местна власт в столицата и другаде. В него кампанията претърпя рязък обрат заради войната в Украйна, която превърна битката на президента Александър Вучич и опозицията в надпревара кой ще осигури повече стабилност. Днес Вучич обясни пред репортери, докато гласуваше в детска градина в Нови Белград, че Сърбия "ще продължи по европейския път, но с мир, стабилност и спокойствие" (първите две думи бяха основата на цялата му кампания.

Парламентарни и президентски избори се състояха едновременно, след като опозицията бойкотира вота за Скупщината през 2020 г. и в парламента се оказаха почти само проправителствени партии, а почти всички те формираха и изпълнителната власт. Освен в Белград, имаше избори за местна градска власт и в Бор и още десетина града.

Изборният ден, приключил в 20 ч., бе съпътстван от съобщения за инциденти - например масово транспортиране на гласоподаватели пред изборни секции - или нападение срещу Братислав Югович, депутат от управляващата СНС, и Павел Гърбович, лидер на по-малкото Движение за граждански свободи.

За вота неправителствените организации CRTA и CeSID бяха изпратили 4000 наблюдатели, имаше и делегации на Европейския парламент и бюрото за демократичните институции и човешките права към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Както е обичайно в последните години, неправителствените организации съобщиха и за схема от типа "български влак" (избирателите получават попълнени бюлетини пред секциите и, след влизане в стаичката, пускат тях в урните, а празните запазват и предават пред секцията). Републиканската избирателна комисия (РИК) твърди, че не са регистрирани сериозни нарушения. Пред самата централа на РИК в Белград е поставена ограда, съобщават журналисти на мястото на събитието.

Обрат: от апатия към рекордна активност

Първоначалната обявена активност на парламентарния вот изглеждаше сходна с тази от предишни години - под една трета бяха гласували към 14 ч. местно (15 ч. българско) време, почти колкото през 2020 г., а това бе вотът с най-ниска активност в съвременната история на Сърбия. По-късно обаче активността се увеличи.

Според изследователския център CeSID, съвместно с Ipsos, делът гласували дори е достигнал 54.6 на сто от избирателите към 19 ч. местно време - ръст спрямо последните два вота (през 2017 и 2020 г.), когато числото по същото време бе съответно 52.9 и 50 на сто.

Опозицията се надяваше на висока активност, защото това би означавало, че може да мобилизира избиратели отвъд базата на Вучич, която така или иначе ще отиде да гласува. Освен това тезата ѝ бе, че по-високата активност ще намали шанса за манипулации.

CRTA, друга следяща вота организация, твърди, че до 19 ч. гласувалите всъщност са 55.1% от всички избиратели. Пред обществената телевизия RTS Сърджан Богосавлевич, съветник в Ipsos, допусна възможна активност от над 60% до края на деня. Предварителните данни на изборната комисия са за над 57% активност и на парламентарния, и на президентския вот.

"Всички босненски сърби да гласуват"

 

Вотът бе белязан и от отказа на Косово - за пръв път от години - да позволи на косовските сърби да пуснат бюлетини по местожителство. Вместо това онези, които имат сръбско гражданство, можеха да го направят на сръбска територия. Косовският премиер Албин Курти, който от връщането си на власт държи на твърдия курс към Белград, настоява, че Сърбия е трябвало да отправи официално запитване към Прищина (каквото от сръбска страна не може да дойде, защото там не възприемат Косово като независима държава).

На практика около 100 хил. сърби от Косово имаха възможност да гласуват само в четири общини в Сърбия.
Друг момент, привлякъл вниманието на регионалните медии, бе, че водещият босненски сръбски политик, членът на босненското президентство Милорад Додик гласува на сръбските избори и поиска всички граждани на населената предимно със сърби Република Сръбска (съставна част на Босна и Херцеговина) да получат автоматично сръбско гражданство "един ден" - нещо, което "в бъдеще" ще ангажира усилията му.

Додик в последната година отново заплашва с опити за отцепване от Босна заради дълъг спор, като от началото на тази година неколкократно допусна обединение със Сърбия. Темата за босненската стабилност изплува отново в дневния ред покрай войната в Украйна.

Дневник