Министерството на финансите обяви в пролетната си прогноза какви ефекти очаква върху икономиката в резултата на руската инвазия в Украйна. Очаквано са занижени спрямо предходната прогноза очакванията за икономическия растеж. За тази година се очаква той да е 2.6%, а за 2023 г. - 2.8%. За сравнение, макроикономическата прогноза, която бе използвана при съставянето на бюджета за тази година, стъпваше на очакване за растеж от 4.8% на икономиката за тази година и 3.7% за 2023 г.

Преди дни икономистите на най-голямата банка по активи в България - "Уникредит Булбанк", ревизираха прогнозата си, направена преди войната.

"Реалният растеж на БВП в ЕС ще се забави по линия на по-високи цени, намален износ към Руската федерация и Украйна, отлагане на част от инвестициите поради високата несигурност, забавяне/затруднения на доставки на определени суровини", отбелязва ведомството.

В прогнозата е заложено очакване, че конфликтът ще се отрази на икономиката чрез ограничаване на покупателната способност на домакинствата от по-високата инфлация, по-ниско външно търсене, което забавя износа, и увеличена несигурност, която ще се отрази в отлагане на частни инвестиции.

Потокът на бежанци в страната, който вече е факт, се оценява като положителен ефект върху икономическата активност. Очаква се той да повлияе положително за увеличението на заетостта в най-голяма степен през 2022 г.

В представената прогноза е направено допускане, че в резултат от военния конфликт в Украйна в България ще останат над 100 хил. бежанци, чиито месечни разходи ще са съпоставими със средните разходи за страната.

В бюджета за тази година, който бе приет окончателно през първите дни от военните действия и който по план предстои да се актуализира през юли, е записан растеж на икономиката от 4.8% и средногодишна инфлация от 5.6%.

Коефициентът на безработица ще следва тенденция на намаление през целия прогнозен период. Номиналният растеж на доходите от труд в средносрочен хоризонт ще остане висок, но оценките за тяхното реално нарастване са ревизирани надолу заради инфлацията.

Нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя. Инфлацията (според хармонизирания индекс, който отчита Евростат) в края на 2022 г. ще достигне 10%, а средногодишната - 10.4%.

През годината се очаква търсенето на кредити да се забави в сравнение с 2021 г., в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност. Растежът на вземанията на предприятията ще се забави до 4.6% в края на годината, а този на домакинствата - до 9.9%.

Представен е алтернативен макроикономически сценарий, който включва пряк шок върху външния сектор на икономиката от по-съществено нарушаване на търговията в резултат от военния конфликт. В алтернативния сценарий реалният растеж на БВП се оценява да бъде с 2 пр.п. по-нисък през 2022 г. и с 1.5 пр.п. през 2023 г. в сравнение с базисния сценарий, а инфлацията - по-висока съответно с 2.9 и 2.2 пр.п.

Равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо основния сценарий, като това ще се запази до края на прогнозния период, тъй като нарастването на цените в страната няма да компенсира загубата на БВП във физически обем.

Дневник