Европейската комисия даде зелена светлина за окончателното одобрение на българския план за възстановяване и устойчивост в четвъртък. Председателят ѝ Урсула фон дер Лайен лично предаде на премиера Кирил Петков положителното становище, което сега трябва да бъде гласувано от Съвета на ЕС, за да започне финансирането.

За България през следващите четири години ще бъдат безвъзмездно отпуснати от европейския бюджет 6.27 млрд. евро (около 12.5 млрд. лева) за изпълнението на заявените от правителството 53 проекта и 47 реформи, които трябва да се реализират до края на 2026 г.

"Този план дава възможност на България да се реформира", заяви Фон дер Лайен на пресконференция с премиера Петков в София. Тя посочи, че одобрението на Комисията "е важна стъпка към получаване на достъп до финансиране" и че "това е началото на пътуване", което Европейската комисия е готова да подкрепи.
Фон дер Лайен подчерта, че планът, който е част от програмата за възстановяване на ЕС "Следващо поколение ЕС" (NextGenerationEU), има три приоритета - зелен преход, цифровизация и засилване на устойчивостта на обществата чрез реформи.

Тя определи българския план като "изключителен" по отношение на зелената амбиция за преход към чиста и сигурна енергия, за която са предвидени почти 60% от инвестициите - един от най-високите в ЕС. България е заявила желание да утрои производството на възобновяема енергия до 2026 г. и се ангажира да използва въглищни централи за производството на ток най-късно до 2038 г. Председателят на Еврокомисията подчерта като ключови инвестиции интерконекторите с Румъния и Гърция, които ще позволят енергийна независимост от вноса на руски горива, както и проектите за стимулиране на електрическите автомобили, обновяване на електрическата мрежа.

Цифровите проекти са насочени към по-висока достъпност на обществените услуги, развитието на бърз интернет в селските райони и ускоряване разгръщането на 5G мрежи в България, каза председателят на Еврокомисията. 450 млн. евро ще бъдат вложени в подобряване на цифровите умения на студенти и работници за подобряване на перспективите им за намиране на работа.

Фон дер Лайен посочи като значими и намеренията на правителството да осигури минимални доходи за уязвимите групи, да осигури допълнителен медицински персонал, да направи задължително предучилищното образование и да предприеме широки антикорупционни мерки, чрез реформирането на антикорупционната комисия и приемането на механизъм за отговорност на главния прокурор. Тя определи последните две като "големи стъпки" по пътя за изпълнение на изискванията на Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Брюксел наблюдава борбата с корупцията и организираната престъпност от влизането на България в ЕС през 2007 г.

 

"Този план е работещ, иновативен и наистина ще финансира промяната в България", заяви премиерът Кирил Петков.

 

Той добави, че планът, чийто размер представлява 10% от българския БВП, "дава възможност на България да се трансформира", като си гарантира енергийната сигурност, чрез намаляване на зависимостта от природния газ, да използва най-новите технологии, да засили контрола върху главния прокурор, чрез назначаване на съдия, който при нужда да го разследва, да реформира антикорупционната комисия и системата за обществени поръчки.

Петков каза, че с европейската инвестиция България ще може да превърне железниците в "основен начин на транспорт", като ще купи 62 влака и ще развие система за градски железници. Премиерът подчерта, че в плана са предвидени инвестиции за модернизиране на образованието и реформирането на предучилищното и училищно образование, нови инвестиции в изследвания и иновации. Планът ще позволи инвестирането на 1.3 млн. евро за нови стартъпи и модернизиране на икономиката.

Петков каза, че очаква финансирането на плана да започне в края на лятото, като междувременно България ще започне реализацията му със собствени средства.
Планът за възстановяване и устойчивост на България беше внесен за оценка от Европейската комисия на 15 октомври 2021 г. и след шестмесечни преговори, при които София четири пъти иска удължаване на сроковете, беше оценен като съответстващ на изискванията за финансиране по мега програмата за възстановяване на ЕС - "Следващо поколение ЕС", която е на обща стойност 800 млрд. евро. Предстои той да бъде одобрен от страните членки, след което София и Брюксел ще сключат споразумения за финансиране и изпълнение на плана.

Българският план е 23-ият, одобрен от Европейската комисия, като първият - на Португалия, получи зелена светлина още през юли 2021 г. Остават блокирани плановете на Унгария и Полша заради проблеми с борбата с корупцията в Будапеща и с независимостта на съдебната власт във Варшава. Нидерландия още е не поискала да участва в програмата.

 

Дневник