Парламентът отхвърли доклада за дейността на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2020 г., тъй като управляващото мнозинство обяви, че с доклада бюрото е легитимирало подслушванията на на граждани от протестите срещу последния кабинет на Бойко Борисов през 2020 г.

Мнозинството от депутатите - 79, гласуваха "въздържал се", против бяха 26, а "за" единствено от ГЕРБ-СДС - 39 депутати като ДПС не участваха в гласуването.

В доклада се отчита, че са използвани специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на 3042 души. Изготвени са 5368 искания за използване на СРС, по които са постановени 5003 разрешения и 365 отказа.

В резултат на приложените СРС са изготвени 1089 веществени доказателствени средства. В 172 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление.

Националното бюро е образувало 45 преписки по сигнали на граждани като по 31 от тях е извършило проверки, при които не е констатиран случай на неправомерно прилагане на СРС. По 14 от сигналите не са отстранени нередности от страна на подателите им, поради което са останали неразгледани.

Данните бяха представени от председателя на Националното бюро за СРС Пламен Колев, който посочи, че докладът е изготвен според изискванията на закона. Темата предизвика дискусия като управляващата коалиция се обедини около становището докладът да не бъде приеман.

Петър Куленски от "Продължаваме Промяната" коментира, че партията няма да подкрепи доклада, защото той легитимира неправомерното подслушване на граждани.

Единствено от ГЕРБ подкрепиха доклада като Десислава Атанасова го определи като твърде закъсняла информация. "Ако беше разгледан миналата година, е щяло да стане ясно, че не е имало нерегламентирано използване на СРС. Става дума за незаконните подслушвания, с които много от партиите спекулираха, обявиха се за жертва на такива подслушвания", подчерта тя. По думите й, докладът е ясен по темата как се унищожават веществените доказателства, придобити със СРС. Тя обърна внимание и че не прокуратурата е поискала най-много такива разрешения - около 12 на сто.

Атанас Славов от "Демократична България" припомни за доклада на специалната временна комисия в 46-ото Народно събрание за установяване на незаконно подслушване. "В него чухме за над 130 имена на политици, активисти, подслушвани по искане на спецпрокуратурата", припомни Славов, цитиран от БТА.

От "Възраждане" също отказаха да подкрепят приемането на отчета, а Николай Дренчев коментира, че става въпрос за използване на СРС и с политически цели. "Трябва да направим така, че никой повече да не злоупотребява с използването на СРС", смята депутатът.

През лятото на 2020 година имаше протести с искане оставката на кабинета на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. През 2021 година съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов обяви, че по време на протестите е имало масово подслушване на граждани, а преди изборите през април 2021 година - и на политици. Впоследствие прокуратурата започна проверка, която не откри нарушения при използването на СРС-та.

Оказа се, че е имало образувано разследване срещу организирана престъпна група, която цели преврат и по което от специализираната прокуратура са искали разрешения за подслушване. Впоследствие имаше и специална комисия в парламента, която трябваше да провери изнесените данни. Тезата, че по време на протестите са подслушвани граждани, беше неколкократно застъпена и от служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков.

В средата на януари 2022 година от съобщение на страницата на бюрото стана известно че през 2021 година са установени седем души, срещу които са използвани неправомерно специални разузнавателни средства. Те са били проверени след сигнали от граждани и самосезиране на бюрото, като общо бюрото е работило по 291 преписки, 246 от тях са приключили. Проверките по 28 преписки продължават и през 2022 г.

Дневник