Никакво решение за изход от спора със Северна Македония няма да се вземе без санкцията на парламента и така опозицията ще бъде включена в процеса.

Това заяви премиерът Кирил Петков в отговор на въпрос по време на парламентарния блицконтрол, зададен от Йордан Цонев (ДПС). Цонев поиска обяснение за събитията около Северна Македония в последната седмица и напрежението между "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ", което се увеличава в последните дни. Тази седмица лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов заяви във фейсбук, "някъде на тъмно е уговорено" свалянето на ветото.

"Доколкото нашето убеждение е, че България трябва да работи със Северна Македония и европейските партньори" за решаване на конфликта, доколко отговаря на истината информацията, че премиерът решава сам за Северна Македония, "и смятате ли, че министър-председателят може да го реши сам", попита Цонев.

Назад към парламента

Отговорът на Петков бе, че той като министър-председател няма право на подобно решение. Той припомни позицията, договорена в хода на коалиционните преговори за външната политика.

Там "Продължаваме промяната" и "Демократична България", от една страна, и БСП и "Има такъв народ", от друга, успяха да се обединят около тезата, че позицията на 44-ия парламент (2017-2021 г.) остава и позиция на страната за преговорите: т.е. трябва да се изпълнят условия от македонска страна за сваляне на ветото за начало на преговори с Европейския съюз. Тогава БСП и "Има такъв народ" насочиха (и накрая бяха подкрепени в това) към нуждата правителството и парламентът да се водят от вече гласуваната в предишния законодателен орган позиция.

Затова и думите на премиера днес бяха:

    "Имаме декларация, имаме позиция, всичко ще трябва де случи с помощта на опозицията, ние трябва заедно да го решим и да сме обединени по това решение."

Кирил Петков, премиер на България

"Няма да се вземе каквото и да било решение без санкцията на парламента. Сегашната ситуация в Украйна направи казуса още по-деликатен", каза Петков. "Както знаете, Западните Балкани също са регион под риск", продължи, без да навлиза в подробности (най-често пример за такъв риск се дава с Босна и Херцеговина). "Ние всички трябва да си даваме сметка, че сигурността на Западните Балкани е от огромна важност за българската държава."

През октомври 2019 г. парламентът прие т.нар. рамкова декларация с условия, които година по-късно бяха използвани, за да блокира официално България началото на преговори между Северна Македония и Европейския съюз. С времето обаче подходът и исканията започнаха да се променят, особено при двете служебни правителства.

Недвусмислена подкрепа от Брюксел

България в момента иска българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като един от съставните народи, което би гарантирало общностните им права. Кабинетът "Петков" прие идеята, за която се застъпваше преди това президентът Румен Радев, а колегата на Петков Димитър Ковачевски даде сигнал при визитата си в София през януари, че добавянето на българите е възможно. То обаче би изисквало и подкрепа от опозицията, а и не е единственият политически въпрос, изискващ решение.
Междувременно София освен със Скопие говореше в последните месеци и с Брюксел за възможността тази точка в спора да бъде отбелязана в преговорната рамка, макар и с по-общ текст: например за правата на малцинствата от държави в ЕС, формулировка, която според България би била от полза и при преговори с други държави - кандидати за членство.

"Хубавата новина от вчера е, че Европейската комисия е готова да бъде гарант през преговорната рамка като цяло за правата на българските малцинства по темата Северна Македония, за да сме сигурни, че интересите и всички права на българите в Северна Македония са спазени, а преговорната рамка и преговорният процес ще допринесат за това, което сме се надявали", каза премиерът. Този коментар следва вчерашното посещение на председателя на еврокомисията Урсула фон дер Лайен в София.

Фон дер Лайен, освен че припомни за нуждата да "започваме да водим преговори за присъединяването на Северна Македония", изтъкна именно въпроса за малцинствата. "Темата за малцинствата е основна ценност на Европейския съюз. Затова е важно да изпълним обещанието си в тези трудни времена. Това време е много специално, много трудно, много бурно и ще определи бъдещето на Европа. Нищо вече няма да е същото, както преди войната. След войната ще бъде различно. Трябва да пазим обещанията към нашите партньори, приятели. Затова разчитам на България, да водите умело процеса, знам, че можете да го правите", каза Фон дер Лайен.

Подкрепата на опозицията не е безусловна

Формално погледнато, българското правителство не иска признаване на българско малцинство (в Северна Македония в конституцията се вписват "части от народи"), за да не дава основание за реципрочни искания за признаване на "македонско малцинство" (за каквото София няма и конституционноправни механизми, тъй като основният закон гарантира индивидуални, а не колективни права). На това обърна внимание от трибуната и Даниел Митов (ГЕРБ). "Трябва да се внимава в публичното говорене на министър-председателя, защото могат да доведат до различни искания от другата страна."

От Цонев пък дойде забележката, че подкрепата за важни национални въпроси на ДПС като опозиция не е безусловна. "Когато разчиташ на опозицията, която хулиш, плюеш и арестуваш (...) не е много далновидно. Не разчитайте докрай на добрата воля на нашата партия заради националния интерес да крепим вашата коалиция. Всяко решение, при което едно или две от крачетата на коалицията ви се чупят и ние и ГЕРБ в националната сигурност.. ние удължаваме живота на коалиция, която може да няма смисъл."

Дневник