Днес – 10 април, е първият тур на президентските избори във Франция. След кампания, минала под сянката на войната в Украйна, проучванията сочат за фаворит настоящия президент Еманюел Макрон, но през последните дни разликата между него и националистката Марин льо Пен се скъси.

Гласуването на французите вече започна в отвъдокеанските територии на Франция, днес ще бъдат известни двамата от 12-те кандидати, достигнали до балотаж.

Предварителните проучвания от последните дни чертаят повторение на сценария от 2017 година, като сочат начело настоящия президент Еманюел Макрон с около 26%, следван от вечната си конкурентка от крайната десница Марин льо Пен, която го застига в сондажите.

Проучване на "Ифоп" потвърждава, че ако Льо Пен и Макрон се класират за втория тур на 24-ти Макрон ще победи, но само с 53 на 47 процента. Това показва, че само за седмица крайнодесният кандидат е повишила рейтинга си с 3 процентни пункта.

Макрон, който разчита на този сценарий, не вложи усилия в кампанията си, зает с войната в Украйна.

В предизборната си агитация Льо Пен заложи на критики срещу президента заради задълбочаващите се проблеми на работниците и семействата с ниски доходи във Франция.

На трето място се нарежда крайнолевият лидер Меланшон, докато скандалният консервативен журналист Ерик Земур потъна в сондажите.
Изненади обаче не са изключени: кампанията разочарова французите и около 30% от тях още се колебаят в избора си, очаква се ниска активност.

Ще има ли изборно "земетресение"?

80 процента от французите са определили президентската кампания на кандидат-президентите за "некачествена". Това сочи проучването на "Ифоп".

Очаква се недоволството да доведе до протестни гласове и историческо ниско ниво на избирателна активност на първия тур в неделя, твърдят авторите на проучването.

Една от причините за липсата на интерес е масовото убеждение, че Макрон ще бъде преизбран. Държавният глава се опита да мобилизира избирателите си, като оприличи политическото настроение в страната на това в Обединеното кралство преди вота за Брекзит през 2016 г.

"Няма никаква гаранция", предупреди той на единствения си митинг в Нантер край Париж, отхвърляйки данните за преднината си в социологическите проучвания. "Не вярвайте на анкети или коментатори, които звучат категорично и ви казват, че изборите вече са проведени, че всичко ще бъде наред. От Брекзит до толкова много други избори - това, което изглежда малко вероятно, може да се случи!"

По-късно президентът предположи в интервю, че обществото е "уморено от двете години COVID" и "зашеметено" от войната в Украйна. Той настоя, че "истинските теми" са били обсъждани в кампанията, но призна за наличието на колективно съмнение "дали от гласуването все още има смисъл". 

Усещането за умора и прибързаните заключения събуди съпоставки с изборното "земетресение" от 2002 г., когато бащата на Льо Пен, крайнодесният Жан-Мари льо Пен, нокаутира левицата, за да стигне до балотаж срещу Жак Ширак, изтъква "Гардиън".

"Точно както днес, през 2002 г. имаше постоянно усещане за кампания, която не функционира правилно, което от своя страна създаде изкушението за протестен вот", обясни Франсоа Мике-Марти, ръководител на социологическата агенция Viavoice. "Нашата анкета показва, че 75 процента от французите смятат, че няма нови идеи в тази кампания. И в същото време 76 на сто от хората се тревожат за бъдещето на децата си. Има усещане, че решенията, които се предлагат в тази кампания, не са достатъчни."

Клуб Z