"Полският президент загина в тежка авиокатастрофа" - такива заглавия заливат целия свят на 10 април 2010 година, когато самолетът на полските военновъздушни сили се разбива при кацане край руския град Смоленск. Полша потъва в траур - освен Лех Качински, сред 96-те жертви са неговата съпруга, вицепрезидентът, управителят на централната банка, министри, заместник-министри, началници от въоръжените сили, депутати, духовници и други високопоставени официални лица. 

Дванадесет години по-късно, когато разкъсваното от конфликта между Русия и Украйна общество преживява несравними трусове, отново се появява политически повод, който да повдигне въпроса има ли пръст Русия в авиоинцидента - твърдение, което мнозина от поляците строго поддържат. Самият Ярослав Качински - братът на загиналия полски президент и вицепремиер в Полша, непрестанно подклажда тези хипотези. И докато мнозина съмишленици са склонни да се доверят на твърденията му, други посяват нотка на съмнение и пряка връзка между болката по изгубения роднина и преследването на по-голяма политическа подкрепа.

На 10 април Лех Качински тръгва от столицата Варшава към Катин в Западна Русия, където, заедно с другите официални представители на полската делегация, трябва да участва в церемонията по случай 70 години от т. нар. "Катинско клане". Самолетът Ту-154М на ВВС трябва да кацне на военното летище в Смоленск, но около 10:50 часа московско време се разбива, когато пилотите опитват да приземят машината в гъста мъгла. 

Резултатите от разследването сочат, че Ту-154М е бил твърде ниско, ударил се е в короните на дървета точно преди пистата, след което се е преобърнал и е паднал на земята, разбивайки се на парчета. Записите от двете черни кутии на летателната машина показват, че не е съществувал технически проблем, който да предизвика инцидента.

Фактът обаче, че Качински загива точно в този ден и точно на път за Катин, буди подозренията на полското общество, че става дума за руски заговор.

Около 22 хиляди полски военни са разстреляни по време на съветската инвазия в Полша

Втората световна война започва, когато през 1939 година СССР и Германия нахлуват в Полша и я окупират. Стотици хиляди поляци - военни, творци, работници, стават военнопленници на съветската армия. Част от тях имат късмета да бъдат освободени, но други попадат в лагерите на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) - съветския орган за борба с престъпността. 

Там те са заклеймени като "непоправими врагове на СССР" и през март 1940 година е подписана заповед за разстрел. Така през април-май 1940 година са убити близо 22 хиляди поляци, част от които остават завинаги в Катинската гора. 

Година по-късно, когато Германия напада СССР, нацистите откриват масов гроб в Катин и радиостанциите в Берлин започват масово разпространение на шокиращата новина. Германските власти бързат да се възползват политически от ситуацията, обвинявайки Съветския съюз, така че да привлекат на своя страна антисъветските поддръжници.

Веднага, а и години наред, съветските власти обвиняват нацистите в заговор и твърдят, че те са отговорни за масовия разстрел в Катин.

По времето на Горбачов обаче е създадена комисия от съветски и полски експерти, която да разследва случая. Доказателствата са неоспорими и точно преди информацията да излезе на бял свят, СССР решава да признае, но да хвърли вината върху тогавашното управление на НКВД. Едва през 1990 година Съветският съюз се разкайва за загиналите в Катинското клане, но главната вина насочва към своите секретни служби.

На 70-ата годишнина, на която Лех Качински така и не отива, тогавашният премиер и настоящ президент на Русия Владимир Путин заявява, че тези военни престъпления не следва да имат никакви оправдания в правова държава като РФ.

"Оскърблението" на Полша или докъде стигна разследването на авиокатастрофата

Русия започва да работи по случая веднага след трагичния инцидент, като цялата процедура става и с международна помощ. Създава се специална комисия, която да разследва самолетната катастрофа. От своя страна Полша също започва действия по търсенето на причината за разбиването на правителствения самолет. Прокуратурите и в двете държави образуват наказателни дела. И до днес се твърди, че някои факти не са известни на обществеността.

Веднага са намерени черните кутии на самолета, извлечен е и звукът от записващите устройства. Според данните пилотите са били под голямо напрежение заради важността на пасажерите. Цитирайки записите, руските власти твърдят, че полските летци са опитвали да кацнат, без да слушат наставленията на авиодипечърите.

Повреда в самолета напълно е изключена. Ту-154М е бил със сменени двигатели, напълно модернизиран. По време на разследването са намерени още човешки останки, вещи, били установени и кражби на кредитни карти, принадлежали на загиналите.

През 2011 година официалното руско становище е публикувано. То показва пилотска грешка. Полските власти обаче установяват липси на документи, които руснаците не са предали. Някои източници твърдят, че Москва не е позволила черните кутии да бъдат инспектирани от полските специалисти. Става ясно, че има данни за позицията на самолета и устройствата в него, които не съвпадат с първоначалните. Поляците твърдят, че те са манипулирани.

Малко по-късно през същата година излиза и официалният доклад на Полша. Там също като основна причина е считана пилотска грешка, но в други аспекти заключенията се различават значително от руските. В тях е посочено, че натиск върху летците да кацнат в Смоленск не е имало, а също и заявяват, че руските авиодиспечери също имат частична вина. 

Ярослав Качински нарича доклада "оскърбление за Полша" и подема своя "кампания" по разобличаването на истинската причина за разбиването на правителствения самолет, довело до смъртта на брат му.

За разследванията след разследването

През 2016 година престижното британско издание The Guardian излиза със статия, озаглавена "Ще разкрие ли Полша някога истината за самолетната катастрофа, която уби нейния президент". В текста пише следното: 

Повторното разследване е рисковано. Полша е на източния фланг на ЕС и НАТО. Залозите са по-високи, отколкото са били по време на катастрофата, преди близо шест години. Полша е един от най-откровените критици на руската политика спрямо проруския сепаратистки бунт в Източна Украйна. В същото време партията "Право и справедливост" е враждебно настроена към Брюксел, където председател на Европейския съвет е Доналд Туск - министър-председател на Полша от 2007 до 2014 г. Неговото правителство е обвинено от Ярослав Качински, че е изложило Лех на опасност чрез лошо планиране на пътуването и че не са успели след катастрофата да гарантират, че руснаците не са фалшифицирали криминалистичните доказателства.

Една година по-късно агенция Reuters публикува информация, цитирайки комисията на полското правителство, че самолетът се е взривил точно преди да кацне. По данните на медията на борда на летателната машина може да е имало взривни устройства, които да са били детонирани. Подобни твърдения са наречени "пропаганда", "конспирация" и "илюзия, представена от хора, които никога не са разследвали самолетна катастрофа" от член на предишната полска комисия за катастрофата.

"Ройтерс" посочва още, че полските прокурори са наредили ексхумация на жертвите от инцидента, за да се проверят телата за обгаряния от потенциални експлозиви.

През 2018 година за ново доказателство пише Observer - "има следа, че Русия е участвала в самолетната катастрофа, в която загинаха висшите представители на Полша". Изданието обяснява за "руски плъх", както и посочва, че ролята на РФ в инцидента били експлозиите, споменати по-горе. 

"Служители на американското разузнаване предложиха подобна история - че американските шпиони, като Варшава, винаги са знаели, че руснаците лъжат за катастрофата. Изглежда, че германското разузнаване също е знаело мръсната истина", пише авторът на материала.

През 2019 г. ТАСС цитира руското следствие, което казва, че грешката е на полските пилоти. От Русия още посочват, че за всички години от датата на инцидента полските власти са ходили 12 пъти в Русия, за да изследват веществените доказателства. Разпитвани са и очевидци на падането на летателната машина.

А само преди няколко дни Ярослав Качински пред полско издание отново посочи, че според него Русия има пръст в инцидента и повечето държави от години знаят какво се е случило. Казва също и че войната в Украйна е войната на РФ срещу Запада.

"Аз също не се съмнявам, че беше атака. Има доказателства за това", заявява Качински пред Sieci. / dir.bg