Бившата атомна електроцентрала в Чернобил в Северна Украйна беше превзета от руските сили в първия ден от инвазията. Сега, когато тя отново е под контрола на Украйна, Йогита Лимайе от BBC беше сред първите журналисти, които надникнаха вътре, след като руснаците напуснаха.

В следобедните часове на 24 февруари руските сили обкръжават Чернобил с танкове и бронирана техника, навлизайки в Украйна от границата с Беларус, която е само на около 16 км.

Около 170 украински национални гвардейци, които охраняват завода, са отведени в подземния ядрен бункер от времето на Студената война на централата, натъпкани в тесни помещения без достъп до естествена светлина, чист въздух или комуникация с външния свят, според украинския министър на вътрешните работи. Те са държани в плен там.

"Те бяха държани тук в продължение на 30 дни без достатъчно осветление и храна. Не ги пускаха навън. В последния ден бяха отведени оттук в неизвестна посока", казва Денис Монастирски, докато стои в бункера.

На инженерите, надзорните органи и другия технически персонал бе позволено да продължи да работи. През следващите два дни бяха привлечени екипи на руската агенция за атомна енергия Росатом.

Служителите на Чернобил се стремяха да поддържат контрола върху поддръжката на централата. Това не е работеща електроцентрала, но радиоактивни отпадъци се съхраняват на мястото на най-тежката ядрена катастрофа в света.

Милиарди долари са похарчени след инцидента през 1986 г. за почистване и ограничаване на по-нататъшно замърсяване. Ако условията на площадката не се наблюдават правилно, съществува голям риск от изпускане на ядрен материал.

"Те искаха да знаят как се управлява съоръжението. Искаха информация за всички процедури, документи и операции. Уплаших се, защото разпитите бяха постоянни, а понякога и насилствени", казва Александър Лобада, надзорник по радиационна безопасност в станцията.

На последния етаж на основната сграда на централата са ключови помещения, откъдето се контролира обектът, разположени от двете страни на дълъг, тесен проход. Някои от стаите били заключени. Когато руснаците не намерили ключовете, те нахлули в стаите, като изрязали частта от вратата, в която била вградена ключалката.

"Трябваше постоянно да преговаряме с тях и да се стараем да не ги обидим, за да допуснат наш персонал да управлява съоръжението", казва инж. Валерий Семонов.

Когато електрозахранването на станцията е прекъснато за три дни, Валерий твърди, че се е мъчил да намери гориво, за да поддържа генератора да работи, като дори прибягва да това да открадне малко от руснаците.

"Ако бяхме загубили напълно електричеството, това можеше да бъде катастрофално", обяснява Александър. "Можеше да бъде изпуснат радиоактивен материал. Можете да си представите какъв е мащабът му. Не се страхувах за живота си. Страхувах се какво ще се случи, ако не бях там и наблюдавах централата. Страхувах се, че ще бъде трагедия за човечеството."

Районът зад централата, наречен "Червената гора", е едно от най-радиоактивните места на земята. Кадри, публикувани от украинските военни, показват, че руски войници са копали окопи и дори са останали там. Това потвърдиха пред BBC и служители на станцията. На безопасно място, в краищата на тази зона, екип на CNN вижда руска военна кутия за дажби, която показва нива на радиация 50 пъти над естествените стойности.

Това е доказателство за това колко малко са знаели войниците за ядрената безопасност.

Енергоатом, украинската държавна агенция за ядрена енергия, заяви, че руските войници са били изложени на "значителни дози" радиация.

Точно пред саркофага, който защитава повредения ядрен реактор, руските войници са натрупали чували с пясък, зад които биха могли да се скрият, ако бъдат нападнати. Валерий се подиграва с това, като казва, че украинските военни няма да имат огромно желание да стрелят по ядрен реактор.

Долу в сутерена на основната сграда има стаи в стил общежития, които са напълно разграбени. Подът е осеян с килими, матраци, дрехи, обувки и други лични вещи на украинската национална гвардия, които са държани там. Служители в Чернобил казват, че руските войници са ограбили каквото са могли, когато са напуснали, и са взели със себе си и пленените членове на националната гвардия.

"Успяхме да запазим мястото в безопасност. Но е разочароващо, че взеха в плен 169 наши военни", казва Валерий.

Не е потвърдено къде са държани мъжете, но служителите на Чернобил смятат, че са в Русия.

Петро Порошенко, бившият президент на Украйна, посети Чернобил в петък с храна и други доставки за персонала на централата. Достъпът до него току-що се отвори през офроуд писта. Мостът към Чернобил беше взривен, за да спре настъплението на Русия.

Президентът Порошенко има своите предупреждение за света.

"Сигурни ли сме, че утре руските войски не могат да се появят тук? Моят отговор би бил не. Путин е напълно непредсказуем. А ядреният дим не е ограничен от границите. Може да достигне до Източна Европа, Централна Европа и дори Великобритания. Опасността от ядрени замърсяването на Европа е много голямо, докато Русия продължава тази война."

Внезапен, пронизващ ухото, бип на радиационен метър изпълва стаята, когато украински войник влиза в нея. Това е мястото, където руските войници са живеели, докато са били в Чернобил и нивата на радиация сега са по-високи от нормалното.

В стаята няма видимо присъствие на източника на радиоактивния материал, но украинските власти казват, че идва от малки частици и прах, които войниците са внесли в сградата.

"Те донесоха радиоактивен материал със себе си върху обувките си", обяснява войникът Игор Уголков. "Другите места са добре, но радиацията тук се увеличи, защото те са живеели тук."

Длъжностни лица от централата обясняват пред CNN, че нивата в помещението, използвано от руски войници, са само малко над това, което Световната ядрена асоциация описва като естествена радиация. Еднократният контакт не би бил опасен, но продължителната експозиция би представлявала опасност за здравето.

"Те обикаляха навсякъде и са взели малко радиоактивен прах върху себе си и когато са си тръгнали", добавя Уголков.

Това е пример за небрежното поведение на руските войници, докато те все още държат контрола над електроцентралата.

"Наистина е лудост", казва украинският министър на енергетиката Герман Галушченко пред CNN в централата. "Наистина нямам представа защо са отишли в Червената гора. Но можем да видим, че те са влезли там. Войниците, които са отишли ​​там, са се върнали тук и нивото на радиация се е увеличило."

Част от заплахата от нова авария в Чернобил идва и от начина, по който руските войници ръководят отговорните за поддръжката на ядрените съоръжения.

"Нашият персонал беше тук от първия ден на окупацията и имаха възможността да бъдат сменени чак един месец по-късно", казва той. "Когато хората са физически и морално изтощени, когато сте под заплаха от оръжие и имате този ежедневен натиск от страна на войниците, ситуацията наистина е много трудна."

64-годишният Владимир Фалшовник е ръководител на смяна в Чернобил. Той се върна в електроцентралата на 20 март, когато руските военни позволиха на уморения персонал да се сменя с колегите си от близкия град Славутич, където живеят много от работниците на завода.

Той казва, че персоналът е работил под огромен натиск, не само заради случващото се в Чернобил, но и заради новините, които получавали от външния свят.

"Близките ни започнаха да се обаждат и да казват, че градът е щурмуван, че има ранени и загинали", разказва той. "Попитахме руснаците какво се случва и те казаха, че там няма редовни руски войски, но продължихме да чуваме, че има обстрел."

Фалшовник също твърди, че руските войници са ограбили електроцентралата.

"Те доведоха персонал от Росатом (Руската ядрена агенция) да ни ескортират и в техен ескорт ние обиколихме разкритите складове. Те ограбваха тези складове през цялото време", добавя той.

Москва каза много малко за това, което нейните войници са направили в Чернобил. Последният път, когато руското министерство на отбраната спомена ядрената площадка на 26 февруари, потвърждавайки нейното залавяне и твърдейки, че са предприети мерки за осигуряване на безопасността на енергоблоковете, саркофага и хранилище за отработено ядрено гориво.

Чернобил не е изолиран случай.

Украински официални лица твърдят, че поведението на руските военни и отношението към украинския персонал в Чернобилската електроцентрала подчертават опасността от нахлуването на Москва, тъй като тя получава контрол над централите в други райони.

В допълнение към изведените от експлоатация реактори в Чернобил, Украйна има четири действащи атомни електроцентрали, включително най-голямата в Европа в Запорожие. Руските военни окупираха това съоръжение в началото на март, когато поеха контрола над района, като обстрелваха някои от сградите на обекта.

"Ситуацията там също е ужасна, особено като се има предвид как превзеха Запорожие, защото стреляха по станцията с тежки оръжия", казва министърът на енергетиката Галушченко. "Това наистина е акт на ядрен тероризъм. Дори не говоря за факта, че обстрелваха станциите, както и ситуация в Запорожката АЕЦ, но когато нямаме възможност да отговаряме за ядрената сигурност, има заплаха“.

И въпреки че Украйна си възвърна контрола над Чернобил, украинските власти се опасяват, че руските войници могат да се опитат да се върнат.

"Разбираме, че днес трябва да сме готови за нова атака срещу атомна електроцентрала всеки момент. Ще използваме най-добрия световен опит, за да гарантираме, че станцията е защитена, тъй като границата е само на няколко десетки километра", казва министърът на вътрешните работи Монастирски. "Това, което виждаме в Чернобил, е ярък пример за възмущение срещу ядрено съоръжение. Отговорност не само на Украйна, но и на целия свят е да запази станциите в безопасност", казва той. "Целият свят гледаше на живо как танкове обстрелват ядрените блокове в Запорожие. Тази история никога не трябва да се повтори."

Монастирски казва, че за да направи това, страната му се нуждае от продължителна международна подкрепа.

"Готови сме да инвестираме в бъдещето на Украйна и в бъдещата сигурност на света", продължава той, повтаряйки призива на правителството си за изпращане на допълнителни оръжия в Украйна. "Днес границата между тоталитаризма и демокрацията минава зад гърба ни, границата между свободата и потисничеството", казва той. "Готови сме да се борим за това."

Днес.бг