Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание прие проекта за решение парламентът да предприеме действия във връзка с опасността Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да изпадне в невъзможност да поддържа пътната мрежа в страната. Тази невъзможност е надвиснала заради неразплатени около 1.1 млрд. лв. на пътностроителните фирми за вече извършени от тях дейности по ремонта и поддръжката на пътищата. Проектът за решение предвижда веднага да бъдат разплатени 50% от дължимите суми (около 550 млн. лв.) по сключените договори за текущ ремонт и поддръжка, а останалите 50% от дължимото да бъдат разплатени, когато се установи, че строителните дейности са реално извършени.

В предложението е предвидено да се разплатят и 100% от задълженията към пътните фирми за поставени мантинели, пътни знаци и хоризонтална маркировка.

Спешността на проблема идва от това, че 34 договора за текущ ремонт и поддръжка с пътните фирми са прекратени с анекси, част от които влизат в сила на 29 април, а други - на 30 юни, като действието на договорите първоначално е било до 2023 и 2025 г.

Заместник-министърът на регионалното развитие Явор Пенчев, който е съпредседател на междуведомствената работна група, правеща анализ на договорите и произтичащата от тях фактическа и правна обстановка, уточни пред комисията, че 34-те договора, сключени при управлението на третото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов, са имали стойност около 710 млн. лв., но сумата е била многократно надхвърлена. Заради това е подадена жалба в прокуратурата. Въз основа на доклад, съставен от работната група, е препоръчано да се прекратят договорите.

Пенчев уточни, че от 13 декември, когато регионалният министър Гроздан Караджов седна на министерския стол, единственото, което са възлагали, е зимното поддържане и аварийни ремонти на пътища и никакви ремонти не се извършват по пътната мрежа. "Жизненоважно е да се правят ремонти по пътищата, а ако трябва да се възлагат нови обществени поръчки, те ще завършат през юли, август, ако няма обжалвания, а те са често срещано явление, което ще забави сключването на нови договори с изпълнители за пътни ремонти. Това би било катастрофално, защото на строителството сега му е времето", изтъкна заместник регионалният министър, обосновавайки искането към Народното събрание да разреши разплащане с пътните фирми по текущите договори.

Вторият голям проблем - започнати са ремонтни дейности по 278 пътища и те трябва да бъдат завършени. Но работата е замразена и за да бъде довършена тя, АПИ трябва да възлага дейности по сега действащите договори. "Възниква правна нестабилност дали ако възлагаме по сегашните договори, съответното лице - министър, АПИ, дали няма да понесе отговорност", посочи Пенчев и допълни, че третият проблем е, че за дейностите са издадени сертификати, но те не са изплатени на пътните фирми и това поражда социално напрежение заради неизплатени с месеци заплати. "Но нямаме в момента правна възможност да разплащаме по задължения, възникнали по сега валидните договори", настоя Пенчев, допълвайки обосновката за искането на изпълнителната власт до Народното събрание да се заеме с казуса.

Заместник-министърът на финансите Андрей Цеков, който е другият съпредседател на междуведомствената работна група, също се опита да обоснове мнението защо казуса изисква намесата на Народното събрание. Чисто в правен аспект тези договори имали два проблема - със стойността и с предмета. Съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) всичко, което надвишава стойността по договорите, е незаконно.

По думите на Цеков обаче по-същественото е свързано с предмета на дейностите, това, което се е вършило - зимно поддържане, текуща поддръжка, аварийни ремонти. Според Цеков това по Закона за устройство на територията (ЗУТ) не представляват строежи, а това, което е установила работната група, е, че редица от възлаганията се отнасят до основни ремонти на пътища. В рамките на тези договори са възложени над 1000 индивидуални ремонти, част от тях са текущи, но има и основни ремонти - като участъка на магистрала "Тракия" между Чирпан и Стара Загора. Но ако те са основни ремонти, те трябва да се правят по нови договори, които са с предмет основен ремонт. И тук възниква проблемът със законността на това строителство, защото за тези строежи не е извършвана екооценка (ОВОС), не са правени инвестиционни проекти, нито е имало строителен надзор, не са и въвеждани в експлоатация. Тоест, налице е незаконен строеж.

"Това може да бъде санирано по законодателен ред. По силата на специален закон договорите могат да бъдат узаконени. Тези проблеми налагат въпросната проблематика да стигне до Народното събрание", аргументира се Цеков.

Депутатът от "Има такъв народ" Андрей Михайлов контрира, че становището на зам.-министъра на финансите било "леко крайно" за незаконосъобразното възлагане по ЗОП и че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябвало да каже това, а не той. "Това дали един договор е действителен или унищожаем, не го преценява изпълнителната власт. Нека по тези въпроси да не взимаме крайно становище. Нека да излезем от тази блокирана ситуация, ясно разписвайки условията, за да не блокираме ремонтите и да решим социалното напрежение", отбеляза Михайлов.

Депутатът от ГЕРБ Екатерина Захариева настоя, че проблемът не бил от компетентността на Народното събрание. "Трябва да си даваме сметка за разделението на властите. Не може Народното събрание да приема решения извън неговата компетентност. По-голям абсурд, орган, който няма отношение към договорите, да одобрява такива решения, това е противоконституционно, противоречи на принципите на правовата държава и принципа на разделение на властите", убедена е тя. Според нея било очевидно, че "немощта на служебния кабинет се опитва да бъде прехвърлена към Народното събрание". По думите ѝ вече втора година пътищата не се поддържали, като от ГЕРБ съчувствали на Караджов, не той бил виновен, но цената за спрените без никакво правно основание договори щяла да струва много повече пари на данъкоплатеца.

"Съчувстваме на работниците, неполучили парите си, както и на пътуващите по пътищата, защото ремонтите бяха спрени. Няма да гласуваме против, само защото съчувстваме на хората", коментира Захариева и настоя, че това било отговорност на Министерството на финансите, МРРБ и АПИ.

Депутатът конституционалист Атанас Славов от "Демократична България" (ДБ) отбеляза, че се обсъждат варианти, с които да се излезе от ситуацията. "Получихме доста тежко наследство. При актуализацията на бюджета през септември ние възразихме да се дават пари за пътни ремонти, защото договорите са съмнителни. Намираме се в изключително тежка ситуация и трябва да защитим обществения интерес", посочи той, като предложи от името на парламентарната си група една част от финансовите задължения на АПИ да бъдат изплатени изцяло към този момент, а по отношение на рехабилитацията и ремонтите на пътищата, 50% да се разплатят при условие, че изпълнителят поеме 6-годишен гаранционен срок, за да са изпълнени пътните участъци по най-висок стандарт. Втората част от сумата да бъде изплатена, когато независима лаборатория, възложена от АПИ, каже, че е извършена качествено работата. "Хем да защитим обществения интерес, хем разплащане с фирмите, които са изпълнили коректно задълженията си, и работниците да получат заплатите си. Ситуацията изисква подобни мерки", изтъкна Славов.

Анна Александрова от ГЕРБ го репликира, че тежкото наследство не било от тях, а от служебния кабинет. "Говорехте, че ГЕРБ е крадял 8 млрд. лв., къде са ви сега парите, за да се разплатите. Как може да дебатираме подобна правна глупост, комисията се занимава с глупости, стегнете се и вижте какво разглеждаме", настоя тя.

Славов отвърна, като я призова към "малко смирение" и отбеляза, че Народното събрание се опитва да оправи проблеми, които са наследени от времето на ГЕРБ. "Нека не влизаме в дебата за конкретни нарушения. Нека сме една идея по-смирени, когато дебатираме този въпрос", подчерта депутатът от "Демократична България" и отбеляза, че е напълно съгласен с тезата, че ако ситуацията беше нормална, Народното събрание изобщо не трябва да се занимава с този проблем. "Но отчитайте реалностите", призова той.

По отношение на предложението на Славов и ДБ първите 50% от сумата да бъдат изплатени, ако фирмите приемат гаранционен срок от 6 години за ремонтираните от тях пътни участъци, Явор Пенчев контрира, че "имаме договор между две равнопоставени страни и не мисля, че Народното събрание може да се намесва в тези договорни отношения". Заместник-министърът на регионалното развитие запита какво се случва, ако изпълнителят не приеме тези 6 години гаранционен срок. По думите му един общ гаранционен срок за всичко е неприложим. "Да се заплати всичко, след като лаборатория оцени качеството, звучи страхотно, но също така е абсолютно неизпълнимо", отхвърли Пенчев част от предложенията на ДБ и допълни, че ако "започнем да назначаваме независима лаборатория по ЗОП, ще ни отнеме години, за да разберем дали един ремонт е качествен".

Дневник