Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът Лазарова събота е по-популярен с името Лазаровден и се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 24 април). С него започва подготовката за Страстната седмица.

Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Исус го възкресил. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи (домът на Лазар бил пълен с хора, тъй като според обичая покойниците се оплаквали в продължение на седем дни) и станало причина те да повярват в Месията:
"Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: Разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Евангелие на Йоан 11:41-46)
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които се украсяват вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).

Обичаят лазаруване

В българската народна традиция празникът се свързва с обичая Лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Според поверието къща, в която са пели лазарки, е честита - в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот.

В миналото на Лазаровден момците са искали ръцете на своите избраници.

Дневник